Сюзън Джонсън - Блейз

— Не искам да си вървя още — прошепна меко тя като младо момиче, стремящо се към нещо, което не му се полага. Тонът й беше твърд и той се зачуди за миг дали тя наистина не е проститутка, а млада дама изпаднала в недостойно положение.

Неговото раздвоение бе прекъснато драматично в следващия миг, тъй като тя докосна косата му.

Блейз усети как той възвръща спокойствието си след първоначалния съкрушителен шок. Нейните малки пръсти се спуснаха по буйната му черна коса. Хейзард замръзна неподвижен, а дъхът му почти замря. След това ръката й тръгна надолу към рамото, с гореща длан, опряна леко по тялото му и той усети как в отговор на това го завладява сексуална възбуда. Хейзард не бе вече в състояние да повярва, че това е подкупване. Всичко, за което можеше да си мисли, беше как дългите й крака се увиват около него.

Блейз се вгледа в бледите си пръсти, легнали върху кожата му — женствената ранимост върху смугла мъжка сила. След това тя видя как Хейзард Блек започна несъзнателно отново да диша и почувства как кожата му се раздвижи. Дали щеше да боли, помисли си тя за пръв път в живота си. Би ли могла да поеме цялата тази завладяваща сила и да си остане същата? С какво я привличаше този груб мъж, който владееше изтънчения допир на изискан благородник?

Хейзард винаги се бе гордял със сполучливия си избор — неговият чар и грациозност му бяха предоставяли неизменно възможността да избира. Той умееше да казва „не“ на жените, които не желаеше. А сега не трябваше да я докосва, особено нея. Точно затова я бяха изпратили при него. Така щеше да падне в неумелата им клопка почти без съпротива. Трябваше да й каже „не“ и да я отпрати.

За цели пет секунди всички споменати основания да й откаже се съпротивляваха срещу възбуждащия й допир. Размишленията му звучаха убедително, но после нейната длан се спусна по гърба му и целият му механизъм на усещане, мислене и действие потръпващ се предаде на тази малка ръка. Той остана абсолютно безмълвен, разтърсен от агонията на разума си, докато помитащото всичко желание в слабините му, незачитащо никакви скрупули, го принуди да реагира. Той се обърна рязко и погледна към нея. След това се изправи изведнъж и направи две крачки, притискайки гърба й към стената. Едната му ръка се повдигна и легна върху лявото й рамо. Другата му ръка тръгна лениво нагоре и се спря на дясното й ухо. Той се наведе към нея така, че топлината на тялото му окъпа нейните изострени сетива, и каза тихо и внимателно:

— Знаеш какво ще направя, ако останеш.

Очите й бяха широко отворени и замъглени, но в тях се четеше недвусмислен копнеж. Гласът на Хейзард бе суров, като на мъж, когото неочаквано са раздразнили, и въпреки това той я възбуди и разтърси още повече — като докосване до пламък. Очарована, съблазнена, обърнала гръб на целия си здрав разум, тя не помръдна.

След това неочаквано лицето му се вкамени.

— По дяволите… мътните го взели. Върви си. Няма да стане — троснато каза той. — Кажи им, че номерът няма да мине — добави грубо той за последен път и ръцете му се отпуснаха. Но противно на думите му, неговата страст я задържаше.

— Не искам да си вървя — каза тя простичко, а намерението и недвусмислено се четеше в очите й.

По дяволите, помисли си той и докосна раменете й само с върховете на пръстите си. Докосването беше колебливо и неохотно, като неясните му чувства.

— Ти не искаш да си вървиш. Аз не искам да си вървиш — произнесе той като учител, обясняващ неприятна задача. — Предполагам, че всички в лагера знаят, че си тук. Ти вече си полугола — продължи той, заблуждавайки се, че е спокоен. — Значи можем — в контролирания му глас се появи нотка на раздразнение — да продължим по същество.

Ръцете, стиснали раменете на Блейз, бяха като стоманени, а целувката му този път — твърда, брутална и собственическа.

Нетърпеливите ръце на Хейзард се спуснаха по копринените очертания на гърба й и страстно я притиснаха към него, този път без никакъв финес. Той й бе дал достатъчно възможности да си тръгне, дотук с угризенията. Двадесетдневното въздържание, възбудата и смущението от последния половин час се бяха обединили в нещо подобно на смерч, спускащ се от Скалистите планини, докато, за негово изумление, тази пищна жена се наслаждаваше на трескавите му движения и бързо надигащата се възбуда и го завладяваше. Тя отвръщаше на желанията му с податливата си плът и стенеше тихо в копнежа си. Ако всичко това беше роля, помисли си грубо той няколко мига по-късно, докато я носеше към грубото легло в ъгъла, то тя би трябвало да получи допълнително поощрение за изумителния реализъм в играта си. Хейзард я постави внимателно на краката й, изтегна се на леглото, без да я изпуска от погледа си и каза студено: