Сюзън Джонсън - Блейз

— Не, благодаря — отвърна Блейз на мъжа, известен на повечето хора като Хейзард, спомените й за когото бяха неочаквано ярки. Необичайното безпокойство и странните усещания я правеха прекалено нервна, за да яде. Храната му беше проста — пържени филийки, голяма пържола от лос или сърна, както й се струваше, кафе и една голяма купа горски плодове.

— Опитайте поне плодовете — предложи той, връщайки се към масата. — Едно от момчетата на Мактагърт ги бра цяла сутрин. — Той седна и започна да се храни.

— Не, благодаря — повтори тя, твърдо решена да премине направо към същината на разговора. Блейз усещаше, че неговото присъствие я смущава повече отколкото бе очаквала, а спомените от областния бал се оказаха прекалено възбуждащи, за да им обърне гръб, както обикновено. Несъзнателно повдигайки рамене, тя каза колкото може по-спокойно: — Тук съм, за да ви направя делово предложение.

Той вдигна поглед и когато го спря върху нея, за един миг тя виждаше, пленена от него, само блестящите му тъмни очи и снизходителното забавление в тях.

— Делово предложение. Разбирам.

Блейз се отпусна. Знаеше си, че той ще се държи разумно, стига някой да успее да се приближи достатъчно близо, за да поговори с него. Деловият подход на Янси Страхан не бе допадал никога и на нея самата. Сега оставаше само да се споразумеят за цената.

Хейзард се чудеше кой ли от бизнесмените в подножието на хълма я притежава. Тя не беше омъжена, както му бе казала в нощта на бала, а сега пътуваше с тази група мъже, който и да беше той, сигурно я бе довел чак от изток. Тя бе по-изтънчена от повечето жени тук. Той разбираше с какво бе свързано деловото предложение.

Дори можеше да си представи нейния бизнесмен-повелител, който й обяснява какво да направи… как да се приближи до него… какво да каже. Той я използваше, за да се добере до него по друг начин — със старите като човечеството съблазън и подкуп. И ето я тук, прекалено изнервена, за да седне до него, без да е съвсем сигурна какво може да се очаква от един див индианец, който се бе заканил, че ще застреля техния представител същата сутрин.

— Сам разбирате, че вашият участък граничи с няколко обещаващи подобни участъка — започна Блейз, прекъсвайки размишленията на Хейзард.

— Седнете. Нямате ли име? — попита той, без да обръща внимание на началния й гамбит.

Последва кратко колебание, неговото излъчване бе така объркващо силно, а думите и погледите му отиваха право в целта.

Като вдигна за миг очи от пържолата, която се бе захванал да нареже, Хейзард повтори:

— Нямате ли?

— Мис Брадок.

Аха, помисли си той, претенциите на жена, за която се грижат. Не Мери Брадок, не Еми или Кора, а мис Брадок. Дали и в леглото беше толкова изискана, подхвърли той шеговито наум. Хейзард продължи да се храни, докато Блейз тихо и с достойнство се извиняваше за грубостта на Янси и започна да изброява закупените парцели, които се намираха около неговите.

— Така че, както сам виждате, мистър Блек — продължи тя, по-уверена сега, когато тъмният му поглед не я следеше, — като представителка на „Бул Майнинг“, аз съм готова да ви предложа изключително изгодна цена за вашия парцел.

Наистина си я бива, помисли си той. Тя владееше нюансите на дикцията и говореше по същество. Без съмнение добре я бяха подковали. Хейзард остави ножа и вилицата си и побутна чинията.

— Чудесно. Значи вие сте представителка на „Бул Майнинг Къмпани“ — отвърна той меко, но на слабата светлина, създаваща странни сенки, лицето му изразяваше учтив скепсис. — Просто за да върви разговорът — каза Хейзард окуражаващо, — да кажем, че ви вярвам.

Той отмести стола си назад и стана. Заобикаляйки грациозно масата, Хейзард изправи Блейз на крака.

— И така — прошепна той, стиснал здраво изправените й рамене, — колко точно възнамерявате да ми предложите за моя парцел?

Погледът му се спря на стегнатото й лице и бледите слънчеви зайчета по скулите й, на стройния профил на носа й, на сочните й устни. Застанала до него, тя изглеждаше малка. Меките й устни, полуотворени от изненада, изглеждаха странно умоляващи. Ръката му се плъзна към копчетата на блузата й и започна да ги откопчава едно по едно, без да бърза.

— Готова съм, т.е. „Бул“ са готови да ви предложат… всичко, което поискате — Блейз заекна леко, омагьосана от очите му, от неговото докосване, от чувствата, които неговата неочаквана близост извикваше за живот.

— Всичко? — прошепна той. Смуглите му пръсти се плъзнаха по материята и погалиха меките възвишения на копринените й гърди. — Това ми звучи добре.