Сюзън Джонсън - Блейз

— Ние наистина… трябваше да говорим… за…

— После — много внимателно я прекъсна Хейзард, малко преди да поеме върха на зърното й в устата си. Леко го подразни със зъбите и езика си, докато Блейз усети, че със сигурност й прималява от удоволствие.

В едно далечно ъгълче на съзнанието й се появи мисълта, че тя трябва да сложи край на това свое неконтролируемо отдаване на този мъж, който едновременно я шокираше и я караше да тръпне от възбуда. Това си беше пълно безумие… И все пак тя не беше способна да го спре.

За един кратък, изключително кратък миг, Хейзард осъзна, че тази прекрасна жена, изпратена му като апетитен подкуп, подкопава собствените му принципи, но бързо се отърси от нежеланите мисли, ръцете му се плъзнаха надолу и той започна да разкопчава тесния кожен колан, обхванал стройната й талия.

Блейз се озова притисната до стената, близо до малката маса, обезсилена от допира до пулсиращата твърдост на долната част на тялото му. Стройните му бедра се движеха ритмично до нейните в един обладаващ, сластен танц, каращ пръстите му да потръпват, докато освобождаваше златната катарама на талията й. И когато най-после той разкопча токата, това негово действие сякаш даде път на дълго критата й страст. Хейзард пусна колана й на пода, притисна я към себе си и повдигайки я на пръсти, я застави да почувства цялата сила на неговото желание.

Като привлечена от магнетична сила, Блейз прокара ръце по смуглите му гърди, след това обгърна раменете му и накрая, сплитайки ръце около снажния му врат, прилепна плътно към тялото му.

— Не би трябвало да правя това — въздъхна тя в сладкото си поражение.

Тази примирена, лаконична фраза и прозвучалата сякаш умело оркестрирана въздишка накараха Хейзард неочаквано да се осъзнае. Той замръзна в опита си да осмисли положението, вгледан в съвършеното й лице. Мътните го взели, помисли си той, и в него за секунди се надигна гневна вълна, наистина ли щеше да омекне в ръцете на тази проститутка, като леснодостъпна плячка? Не че бе имал някакво намерение да продава участъците си, но нейното безочливо предлагащо му се тяло го унизяваше.

Изведнъж мисълта за неприкритото и добре обмислено жертвоприношение на „Бул Майнинг“ взе връх над страстта. И също толкова внезапно, той осъзна, че не желае да бъде подкупван. Като пое въздух насечено и рязко, използвайки всяка частичка от самообладанието, втъкано в духа му от суровото възпитание на абсароките, Хейзард се отърси от надделяващите в него емоции, които го тласкаха към тази жена, подхвърлена умишлено в ръцете му, освободи врата си от ръцете й и отстъпи назад.

Той се обърна, измина няколкото крачки, делящи го до неговия стол и седна, опитвайки се с цялата мощ на непреклонната си воля да се концентрира върху нещо различно от страстта, тласкаща го към тази жена.

Почувствал за миг студ и празнота, Хейзард се отдалечи. Блейз, с очи, замъглени от удоволствието на един непознат копнеж, пулсиращ в съзнанието й, не бе престанала не само да мисли, но и да действа.

— Върни се — умолително прошепна тя. Сетивата на нейното пробудило се тяло се бяха устремили към едно неуловимо очарование и без да знае защо се чувства точно така при допира на Хейзард, тя искаше само да получи това, което той се канеше да й даде.

Хейзард не отговори. Чуваше се само насеченият му рязък дъх, идващ от дълбините на гърдите му, освободени сега от първоначалното задушаващо усещане. Той се надигна неспокойно от стола си с раздразнена гримаса, но остана на мястото си, вкопчен здраво в обзелия го отрезвяващ импулс.

Въпреки своето невинно незнание, Блейз разбираше че той не искаше да спира. Нещо го бе принудило да се отдръпне. С вродената си женска интуиция тя разбираше, че би могла да преодолее тази съпротива.

В този миг в нея надделя разглезената, сприхавата и надменната мис Брадок, на която не бе отказвано нищо в живота.

— Ела при мен — повтори тя, този път със засегнато честолюбие, незнаеща какво значи да си отхвърлен. — Искам да те почувствам… — изречението й остана недовършено.

Колебаещият се мозък на Хейзард довърши мисълта и ръката му, отпусната на грубия плот на масата, потръпна конвулсивно.

— Добре ще е да си вървиш — изръмжа той. — Просто се разкарай, по дяволите — добави дрезгаво той, обърнал твърдо гръб на всички етични и неетични вълнения.

Хейзард чу как токчетата на ботушите й изтракаха на пода и се стегна, ставите на пръстите се очертаха на фона на смуглата му кожа. Споменът за нея, опряна с гръб до стената, гола до кръста, с гърди, надигащи се нежно под дланите му, топлите й очи, блеснали от копнеж по него — цялото това ярко видение допринесе с още няколко сантиметра към възбудата му.