Сюзън Джонсън - Блейз

— Добре. Събличай се. Още не бях си изял десерта. Ти би могла добре да го заместиш.

Блейз сведе очи и се изчерви. Същността й се противеше на обладаващата я страст.

Тъмните очи на Хейзард се плъзнаха по нея, наблюдавайки руменината и колебанието й със спокоен цинизъм.

— Няма нужда от престорена свенливост — проточи той. — Но не бързай. Разполагаме с цял следобед.

Тя добре знаеше какво се очаква от нея, след като я бяха изпратили тук, но щом е решила да удължи удоволствието, той нямаше да се противи.

— Между другото — прошепна Хейзард с копринени нотки в гласа си, — зърната ти са най-възбуждащите, които някога съм виждал.

Дълбокият му кадифен глас сякаш се докосна до тях и Блейз усети как дълбоко в нея се завихря нова вълна от страст.

Той забеляза видимото нарастване на розовите връхчета.

— Не ме карай да чакам прекалено дълго — каза той много тихо. — Искам да те докосна… навсякъде.

Блейз се раздвижи в отговор на страстните думи, на пулсиращата в тялото й топлина.

— Не знам… какво да правя — прошепна тя, вкопчила пръсти в плата на панталоните си.

Черните вежди на Хейзард се вдигнаха в почуда или присмех, или пък от някакво странно усещане за уважение.

— Ах… много мило. — В одобрителния му тон се долавяше лека нотка на ирония. — Точната доза благоприличие. Това ми харесва.

— Помогни ми — прошепна тя, застанала пред него полугола, с искряща медна коса и бяла плът.

— Чудесно — каза Хейзард окуражаващо. — Рядко срещан талант. — Гласът му падна с един регистър и този път бе изпълнен с щедро обещание. — По-късно ще ти помогна. Аз съм страшно добър в това да „помагам“ на жените. Но сега, биа, забавлявай ме. Продължавай да се събличаш.

Думите, обещанието, страстното очакване докоснаха нейният копнеж. Сърцето й биеше бясно. Блейз вдигна ръце, спря за малко и след това решително сграбчи потничето, паднало около талията й. Повдигайки го, тя се опита да прекара ефирната дантела над гърдите си.

Но не успя.

Хейзард я гледаше за секунда и след това каза с готовност:

— Ела тук.

Тя извървя няколкото делящи ги метри и тогава в очите й се изписа уплаха. Хейзард бе успял да разреже материята с едно движение на ножа си. Връщайки го в канията, привързана към крака му, той отбеляза невъзмутимо:

— Сигурен съм, че който и да го е купил, ще може да си позволи още един. Сега ботушите — подсказа й той и се изтегна на леглото, поставил ръце под главата си.

Блейз се подчини в транс, предизвикан от страст, която бе така силна, че светът около нея загуби очертанията си. Хейзард наблюдаваше грациозните й движения, възбуждащата линия на гърба й, стройните й крака, пищните гърди, които се разклатиха леко, когато се наведе и след това се премести, за да запази равновесие и да събуе ботушите си. Тя се изправи, потръпвайки леко, въпреки че следобедът беше топъл.

Очите на Хейзард се присвиха при вида на лекото потръпване и колебанието й.

— Опитваш се да ме възбудиш ли, сладурче? Защото ако е така, може да реша да ти го върна по-късно. — Възбудата му започваше да става нетърпима и той не можеше да чака повече. — Панталоните — заповяда той.

В гласа му се бе появил капризен оттенък и за миг нейната неопитност я накара да се стегне. Хейзард седна нетърпеливо, с очи пламнали от желанието, протегна се и я приближи до себе си.

— Съблазнителко — измърмори той, ръцете му докоснаха устните й и се сключиха около талията й, — ти си наистина много, много добра, но всичко се проточи твърде дълго за мен… — Пръстите му се движеха по панталоните й. — Време е аз да поема нещата — каза той с нисък, дрезгав глас, докато разкопчаваше копчетата. Веднага след това панталоните бяха събути. Пулсът му заби в слепоочията при вида на тази красота, покрита сега единствено с малки дантелени гащички. Той отвърза с видимо треперещи пръсти панделката, която ги държеше, и те се оказаха на пода. Той я притегли още една крачка към себе си и тя се оказа свободна от дрехите си.

Прокара ръка по линията на ханша й, после по бедрото, докато достигна до нежната като листенце плът, която търсеше. Тя изстена леко и се люшна в ръцете му. Успокоявайки я, той въздъхна нежно:

— Много мило от твоя страна, че реши да ме посетиш. — Гласът му иронизираше изтърканата светска фраза. Ръцете му се плъзнаха по бледата кадифена кожа по вътрешната страна на бедрата й и продължиха напред със завидно умение. Зърната й бяха набъбнали като орнаменти на бижу, а Хейзард добре познаваше значението на тази отчетлива възбуда. Пръстите му се докоснаха до навлажнена топлина, а топлината, която я заля в отговор, ороси тялото й с капчици пот. Прегърна бедрата й, той я притегли към себе си, наведе се напред и целуна копринените къдрички.