Сюзън Джонсън - Блейз

— Можем ли да се справим с него? — попита някой с двусмислен тон, досущ като думите му.

— Зависи — отвърна Янси уклончиво — от средствата. Другите двама мъртъвци са били хвърлили око на участъка му. Решили през една нощ да го спипат от различни страни на хълма. Оправил ги и двамата.

Последва всеобщо прочистване на гърла и някой промърмори:

— През нощта?

Янси се просна на един стол и огледа насядалите около масата.

— Казват, че никога не спял. — Гласът му се снижи и той каза по-тихо: — Но, Бога ми, няма неуязвими хора.

— Ти опита ли…

— Проклетият кучи син не ме допусна достатъчно близо, та да мога да му направя предложение. Ще трябва да го имаме предвид, каквото и да опитаме.

Седнала до баща си, Блейз усещаше как пулсът й продължава да се учестява при всяко споменаване на Хейзард. Когато участъците се окажеха безперспективни, хората престояваха в лагера твърде кратко време. Затова тя не беше сигурна, че точно той е този златотърсач. След като го бе видяла облечен във вечерен костюм във Вирджиния Сити, предишното й впечатление бе замъглено от объркване. Явно историите, които разправяше Янси, бяха верни и този мъж притежаваше много способности — не просто прелъстител, а и убиец, и златотърсач. Беше й някак трудно да си го представи като убиец, след като бе усетила нежното докосване на ръцете му. Явно и в убиването на хора беше също толкова добър, макар че, ей Богу, суровото и незабавно правораздаване беше нещо обичайно за тези беззаконни лагери. Самоотбраната, както знаеше Блейз, бе правило номер едно в областта и може би единственият закон, и никой друг, освен теб самия, нямаше да се погрижи за това, което е твое 4 4 Транвил Стюарт, един от първите пионери в Монтана, който по-късно става влиятелен заселник и историк, прозаично разказва историята за обесването на някакви крадци на коне. След като ги хванали, изпратили съобщение за ареста във Форт Магинис и Самюъл Фишъл, съдия-изпълнител, веднага тръгнал, за да поеме затворниците я да ги експортира до Уайт, Салфър Спрингс. При Муселшел Фишъл бил пресрещнат от хайка, която му взела затворниците. Те ги обесили на дърво, поставено между две дървени бараки, а после изгорили бараките и телата. Стюарт спокойно споменава, че някои от тях били от заможни и влиятелни семейства и че се вдигнала „голяма врява в някои области“ заради това, което нарекли арогантността на Конските крале. Те били обвинени, че са наели стрелци, за да убият мъжете. Историкът добавя: „В това нямаше и зрънце истина“. С това той счита въпроса за приключен. — Б.авт. . „На запад от Ред Ривър не се задават въпроси“ — гласеше старото правило.

Така че, докато около нея мъжете обсъждаха как да се доближат по най-добрия начин до Хейзард и да го накарат да промени мнението си, мислите на Блейз бяха заети със спомена за допира на мускулестото му мъжествено тяло. Почти със същата скорост, с която се бяха появили тези мисли, тя се порица за това, че е допуснала да я обсебят толкова глупави спомени. Хейзард Блек не беше нищо повече от примитивен анахронизъм във вечерен костюм. Под външността му се криеше варварин, убиец, брутален човек. И колкото и да обичаше Блейз дивата, неопитомена природа на Запада, тя трудно би могла да приеме подобни черти за приемливи у един мъж.

Разговорът продължи набързо. Участъците на Хейзард бяха като клин в парцела, който вече бяха закупили. Ако не успееха да се сдобият със земята му, това можеше да предизвика неимоверни проблеми в бъдеще във връзка със „Закона за връхната точка 5 5 Ако ищецът огради участъка земя, така че да обхваща корена на жилата, той може да я следва извън границите на участъка си. На практика това означавало, че милиони долари можели да зависят от геоложка особеност, която определя дали коренът на жилата се намира в участъка. С други думи, Хейзард може да следва богатата жила, която започва от неговата земя, през други парцели. Много съдебни спорове се пораждали от противоречиви показания за това, кое е единично натрупване, жила и компенсиращ залеж. — Б.авт. “. Както изглеждаше, решиха мъжете, в участъците на Хейзард се намираше връхната точка на златна жила. Според настоящия закон за добива на злато, създаден през ранните години на Калифорнийската златна треска, ако собственикът на даден участък открие връхната точка на златна жила в неговите граници, то той е в правото си да я проследи отвъд участъка си до самия й край. Ако златната жила в участъка на Хейзард продължаваше в кой да е от участъците от двете му страни, той щеше да има законното право да добива злато в техния парцел. Златните жили бяха непредвидими, но никой от хората в „Бул Майнинг“ не смееше да се реши на излишен риск.