Сюзън Джонсън - Блейз

Тринадесетте члена на групата опитваха с общи усилия да купят всички възможни обещаващи участъци. Те имаха капитал, с който да сложат началото на преси за руда и извличащи злато предприятия, нещо, което повечето сдобили се с участъци не можеха да си позволят. Освен това те имаха практическия опит от рудодобива в други области на Съединените щати и Европа, който бе нужен за осъществяването на добива на кварц — вид дългосрочен добив на злато.

Блейз слушаше как баща й, неговите съдружници и златотърсачите обсъждаха как трябва да се проследи жилата, да се прокопае шахта, да се отдели рудата, после да се изкара на повърхността, да се разчупи и да се извлече златото от получилата се основна маса. Тя започна да разбира въпросите, свързани с вентилацията, изнасянето на повърхността и укрепването с дървени опори. Откри, че новите експлозиви и по-съвършените методи за сондаж позволяват на златотърсачите с по-малки възможности по-лесно да отделят съдържащата злато руда от основната скала. Научи за натрошаващите мелници и по-примитивната арастра, използвана от мексиканците и обитателите на Южна Америка за разбиване на златоносната руда. Блейз започна да оценява колко труден и сложен е добивът на злато.

Този път, за разлика от убийствените горещини при първото им пътуване, времето ги подпомагаше с подходящи температури и затова работата им доставяше удоволствие. При възможност отсядаха в хотели (оптимистичен евфемизъм за четири стени с покрив над тях), в останалите случаи лагеруваха на открито под звездите. Пейзажът бе съчетание от насечени, покрити с борове планински склонове и прекрасни зелени долини, през които преминаваха бистри бързеи. Групата следваше коловозите на фургоните, а в по-слабо забелените райони — тесните следи на сърните. Въздухът бе наситен с уханието на борове. Под извисяващите се дървета на девствените гори рядко се срещаха и храсти. Килим от гниещи борови иглички покриваше грубата почва и в неговото ръждиво оцветено легло бяха разцъфнали диви цветя в палитра от ярки цветове. Това бе рай за младата жена, прекарала по-голямата част от живота си в златните окови на бостънското висше общество. Сега тя намираше живота на открито за неподправен и носещ здравословно удовлетворение, но все пак продължаваше да бъде до голяма степен част от своето префинено обкръжение. Запленена от дивите, сурови дни на пътешествието из планината, Блейз дори веднъж не се запита как се приготвя храна при тези условия, как така лагерите са винаги толкова удобни или пък дори кой оседлава и приготвя коня й всяка сутрин. Нейното неведение бе разбираемо за жена, отгледана в къща, за чието домакинство се грижат неотменно четиридесет слуги.

Две седмици по-късно тяхната група спря в Даймънд Сити за последен престой, преди да се върнат във Вирджиния Сити. През следващите три дни всеки от групата бе зает с подреждането и завършването на всички предишни сделки.

В късните часове на другата сутрин Янси Страхан, надзирател на полковник Брадок, буквално връхлетя във всекидневната на малката къщичка, която бяха наели, и вбесен декларира яростта си към „проклетите индианци“ като цяло и по-специално към „оня скапан индианец“. „Тоя копелдак“, избухна той в ласкавата форма на провлачения си олддоминиънски диалект.

— Заплаши ме, че ще ме гръмне, ако не се махна на минутата от участъка му! Тия нямат ли си резервати наоколо?! Проклетият му нагъл дивак! Чия си мисли, че е тая земя?!

Но никой от групата хитри и алчни бизнесмени, превърнали „отнемането“ в изкуство, не се оказа достатъчно безочлив, за да му отговори.

— За кои участъци става дума? — попита един от насядалите около голямата дъбова маса мъже.

— Хиляда и четиридесет и хиляда и петдесет. В този лагер всеки има право на два участъка и тия са плеснати точно в средата на нашия блок — отвърна ядосано Янси.

— Как се казва тоя приятел?

— Хейзард нам кой си — бе отговорът на Янси и Блейз пое рязко въздух, вслушвайки се все по-внимателно в неговите думи. — Едно от, ония проклети индиански имена. Викали му Хейзард, видите ли, и по-добре да не сме му се мяркали пред очите.

— Опасен ли е?

Янси кимна.

— Убил е трима през миналия месец. Единият, казват, лъжел нещо на карти и се хванал за пищова, когато индианеца му го казал. Според приказките, нямал никакви шансове. Отнесъл го още преди да си е измъкнал пищова и наполовина от кобура. Шушукат, че оня бил по-бърз от когото и да е наоколо.