Сюзън Джонсън - Блейз

— Б-сиу биа — невероятна жена — прошепна той, целувайки леко поруменелите й бузи. Въпреки че бе достигнал своята кулминация, белегът на пола му все още не преставаше да я иска. Неподвижен, но все още втвърден, той почиваше в девственото й предверие. Блейз се раздвижи леко и протегна ръка, за да докосне лицето му. Прокара нежния си пръст по стегнатата му буза и въздъхна доволно. След това ръцете й се плъзнаха надолу по гърба му, притискайки го по-близо до себе си и на лицето й се изписа красноречива усмивка.

— Искам още — дръзко заяви тя, добила вяра в собствените си сили.

— Не знаеш ли — отвърна той, също така усмихнат, — повечето мъже не са така издръжливи като жените.

— И въпреки това аз те усещам. Пък и ти не си като повечето мъже, нали? — Тя измърка фразата си с гърлен глас като лъвица. — Искам те, сега.

— Тези неща не винаги стават по команда, мис Брадок. Имаш още много да учиш.

Кристалните й очи го преценяваха спокойно.

— Научи ме — прошепна тя и вдигна устните си към неговите. Това беше жадна, яростна, натрапчива целувка. През следващия час те се отдадоха на своята разрушителна страст, веднъж с неутолима ярост, после със сладостна нежност, но винаги, що се отнасяше до Хейзард, с острото критично внимание на познавача. Тази бляскава, одухотворена жена се надигаше в ръцете му неудържимо и страстно, докато накрая бе задоволена.

Хейзард легна на една страна на леглото, придържайки Блейз близо до себе си. Устните му докосваха разбърканото море от огненочервени къдрици.

— Ти си адски добър бизнесмен — подразни я леко той. — Ако „Бул Майнинг“ реши да вкара този метод на преговори в сериозен ход, нищо чудно всеки да почне да продава.

Тя прошепна сънено до извивката на рамото му:

— Бих говорила само с теб.

— Твоят начин на общуване е неустоим, мис Брадок.

— Блейз — предложи тя, напълно омагьосана от усещането за него, от вкуса и аромата му. — Вината е изцяло твоя, мистър Блек. Някой някога да ти е споменавал колко си умел в прелъстяването?

Той си спести скромно отговора.

Повдигнала сънените си очи, тя погледна изпод дългите си клепки шеговитото му изражение.

— Е… казвали ли са ти? — настоя меко тя.

— Да — каза той и се усмихна отстъпчиво на непринудения й въпрос.

— О — отвърна тя тихо и сепнато, осъзнала изведнъж, след като срещна дяволития поглед на Хейзард, че е била наивна. Раздразнена от неподходящия си ход, тя бързо смени темата.

— Имаш ли и друго име или ще трябва да те наричам мистър Блек?

— Имам доста други имена, но повечето хора ме наричат Хейзард. По-просто е.

— А дали е подходящо?

— Не съвсем — отвърна Хейзард директно и също толкова внимателно, — след като се отклонявам от пътя си, за да избягна неприятностите. — Но той отлично знаеше, че много хора го смятат за непреклонен човек.

— Убил си трима души наскоро.

Значи е чула. От нея се е изисквал кураж, за да дойде тук напук на приказките.

— Те всички ме атакуваха първи — отвърна любезно той.

— Щеше ли да убиеш Янси тази сутрин, ако те беше заплашил?

— Не и преди да е извадил карабината си и да я е насочил към мен.

— Някои от мъжете се страхуваха, че ще ме убиеш.

Той се засмя топло и гръмогласно.

— Не, по дяволите, докато имам по-интересна алтернатива. Между другото — каза той чаровно, — ти не си заплаха, а само неизмеримо удоволствие.

— Но въпреки това ще си помислиш за продажбата, нали, Хейзард? Те ще ти дадат добра цена. Колкото и да поискаш, сигурна съм. Можеш да вземеш парите и да живееш охолно доста време.

Блейз не бе възнамерявала да обърне нещата така. Изминалите часове бяха фантастични, необясним поток от страст и чувства, които просто я бяха завладели. Хейзард й изглеждаше практичен човек, а нейното предложение беше повече от практично. Всъщност дори щедро. Тя беше сигурна, че той ще приеме. Насладила се за известно време на благословения рай на задоволството и приятните усещания, Блейз бе забравила за тези подробности.

Легнал до тази прекрасна жена, която до съвсем скоро му бе принадлежала, с вече поуталожена страст, Хейзард усети студената тръпка на реалността, напомняща му какво бе довело Блейз тук.

— Моите участъци не се продават — каза той. Гласът му звучеше спокойно, а лицето му бе безизразно.

Последва миг на пълна, разтърсваща изненада. След това, като попарена, Блейз с мъка се надигна с широко отворени от изненада очи.

— Защо?

Отчетлива пауза, в която далечните тъмни очи, натежали от леден сарказъм, я измериха от нежната й шия до малките й, боси крака.