Сюзън Джонсън - Блейз

Разполагаше само с една свободна ръка, защото за разлика от индианските мустанги, които можеха да бъдат направлявани само с притискане на коленете, конят, който бе възседнал сега, трябваше да бъде воден от ръка, здраво стиснала поводите му. Но за десетте метра в галоп, необходими му, за да се изравни с колата, той бе успял да овладее коня и сега се наведе напред, грабна Блейз през кръста и извика:

— Скачай.

Опитът бе успешен. Пет секунди по-късно колата вече се движеше напред, а Хейзард накара конете да позабавят темпото си и прехвърли Блейз в скута си. Той се усмихваше.

— Нали ти казах, че можем да го направим.

— Ти си ненормален — запротестира тя, но също се усмихна.

— Но пък изцяло твой ненормален, докато не прескочим трапа, скъпа — напомни й той със закачливо повдигане на веждите си.

— Ей Богу, ще се възползвам от това.

— Щастливка — подразни я на шега Хейзард и след това, като хвърли един поглед към грубите наноси пред тях, пришпори коня в потока. — Ще можеш ли да яздиш около час? — попита той, докато животното вече стъпваше из плиткото течение.

— И повече, ако се наложи.

— Лидия ми е дала безпрекословни инструкции… тъй че в началото по-бавно. — Следващият час ще е критичен и бездруго, помисли си Хейзард, но не каза това на Блейз. След този час щяха да знаят дали някой ги преследва. Освен това щяха да разберат точно колко мъже са ги последвали. И ако наистина ги преследваха, щеше да се наложи да се изправят срещу преследвачите и да се бият с тях, защото Блейз не беше в състояние да язди денонощно, за да държат професионалните следотърсачи зад гърба си. Хейзард се увери, че Блейз се е настанила удобно на коня му, след което придърпа втория кон и се прехвърли на него, пришпори го, а Блейз го последва в плиткия проблясващ поток.

В областта северно от равнината и южно от Барутната река 32 32 Два легинса казва, че реката се казва Барутна, защото по безплодните й брегове бизони и ездачи вдигали облаци от прах, който приличал на барут, а Ларок пише в спомените си: „…затова я наричали Барутната река, заради финия пясък, който бреговият вятър раздвижвал и който ослепявал хората и замърсявал водата“. — Б.авт. прерията отстъпваше пред хълмистия ландшафт, осеян с пустеещи земи. Хейзард бе мярнал една оголена скала, използвана от поколения индианци като наблюдателен пост, и след почти час езда те спряха конете си на брега на потока, върху едрозърнестия, промит от речната вода пясък, оставяйки върху него няколко следи. Назъбената скала от пясъчник се извисяваше над тях и хвърляше дълга сянка върху хилавите тополи и върби, израсли до нея.

Хейзард настани Блейз в прохладната сянка и се изкачи по грубия склон на бледожълтата скала. Той погледна назад по пътя, откъдето бяха дошли, и лесно откри преследвачите. Бяха четирима. Той ги преброи два пъти, преди внимателно да огледа околността и за други, които да яздят по-встрани. Няма повече, отбеляза той с въздишка на облекчение.

Те се задаваха бавно нагоре по потока, търсейки следите им, и макар че той се бе движил внимателно, кой да е следотърсач с опит можеше да ги проследи. Опасността го развълнува и той си заповяда да запази спокойствие. Само ако имаха един ден преднина, мислеше си той, дори половин ден, щяха да имат шансове да навлязат в територията на Дакота. И макар че за тях щеше да е опасно да пресекат територията на враговете на абсароките, четиримата въоръжени до зъби преследвачи щяха да са в далече по неизгодно положение. Оръжията, и най-вече новите оръжия, винаги се търсеха много от индианците, а подобно разточителство в тяхна територия щеше да бъде забелязано от пет мили разстояние. Така или Дакота щяха да се погрижат за проблема на Хейзард, или преследвачите щяха да се окажат принудени да се върнат обратно. Очите му обхождаха заобикалящия го пейзаж… За засада срещу четирима тежко въоръжени мъже щеше да му е нужно по-специално място.

След неколкоминутно умуване той стигна до заключението, че оголената скала му предоставяше единствена такава възможност, нещо за което трябваше да се е сетил още преди час. Не че при наличието на други възможности би се спрял най-напред на това място, но сега нямаше друг избор.

Хейзард се спусна по стръмния склон, последван от трополящи след него малки камъчета. След това помогна на Блейз да се изкатери по коварната скална пътечка и я скри на сигурно място зад една издатина.

— Не се изправяй — заповяда й той. — Не вдигай никакъв шум. Връщам се след няколко минути.