Сюзън Джонсън - Блейз

Хейзард беше приятно изненадан.

— Не подозирах, че скромността ти е позната. — Той се усмихна. Спасението придобиваше все по-ясни очертания.

— Това не е скромност, а реализъм, любими. Отговорих на въпроса ти съобразно твоите представи. При статична стрелба, а не от галопиращ мустанг, татко ме е научил да улучвам петаче деветдесет пъти от сто изстрела.

Хейзард погледна облечената в басма майка на детето си и реши, че е невероятно щастлив човек.

— Непрекъснато ме изумяваш.

Тя го стрелна с многозначителен поглед.

— Във връзка с желанието ми да продължа да го правя, би ли ми казал как ще се измъкнем оттук?

Той въздъхна леко и сви пръсти, обмисляйки ситуацията, като от време на време хвърляше по един поглед към групата дървета, където се бяха скрили хората на Янси.

— Нямаме вода, нямаме храна, не можем да останем тук горе дълго. Но те могат да ни изчакат, те имат време, а ние не. Когато Янси открие, че не сме в колата, той ще дотърчи възможно най-бързо. Ще сляза долу, за да се справя с тях. Ти ще ме прикриваш с карабината. — Той изчака и Блейз кимна. — Закъсали сме я с времето. Янси може вече да е тръгнал по следите насам. До ловните полета на Дакота има около четири часа. Оттам можем да се доберем до дома. Стреляй точно — каза меко той и се плъзна по склона така леко и безшумно, че й се стори, че е изчезнал пред очите й.

Опряла карабината на един объл камък, Блейз се беше снижила, така че да се подават само очите й, които изучаваха обстановката долу. През следващите десет минути тя не чу никакъв звук, нито пък зърна някакво движение, освен това на дърветата, но знаеше, че Хейзард е там някъде долу.

И тогава той се появи неочаквано в оголеното място между скалата и потока. Отчаяната му маневра привлече веднага вниманието на мъжете и те скочиха на крака иззад прикритието си. Блейз ги затърси трескаво с мушката си. Най-накрая, след цяла вечност, както й се стори, тя успя да се прицели в по-задния мъж, намиращ се отляво на Хейзард. Нямаше време да мисли, трябваше да действа. Тя дръпна спусъка в мига, в който Хейзард се претърколи наляво и стреля едновременно с двата си колта срещу по-близкия си противник.

Горските птици изразиха своето възмущение от трясъка на изстрелите с крясъци и плясък на криле и разпръснаха листата на ниските храсти. След това настана мъртва тишина. Хейзард се подаде внимателно иззад едно повалено от буря дърво, изправи се и отиде бавно, с насочени пистолети в ръце, да се увери, че двамата бели са мъртви. После провери и двамата следотърсачи, паднали по лице в потока.

Накрая той вдигна глава към Блейз, изправен на фона на синьото небе, и й изпрати въздушна целувка.

След десетина минути те вече се бяха отправили на североизток с четири резервни коня, натоварени с храна, оръжия и други припаси, достатъчни, за да им стигнат до дома. Блейз бе обула кожените панталони, които Хейзард й бе купил при последното спиране, и сега се чувстваше удобно, яхнала мустанга, който доскоро бе принадлежал на метиса Хайд.

— Винаги ще разчитам на вашия мерник, мис Венеция — провлачено каза Хейзард и й отправи топла усмивка, запленен от екзотичната й красота. Те препускаха в лек галоп и лекият ветрец галеше лицата им. — Ако имах представа, че бостънските госпожици имат толкова многообразни достойнства, бих се вглеждал по-сериозно в някои от дебютантките.

— За твое сведение, останалите не притежават тези достойнства, така че можеш спокойно да обърнеш гръб на старите спомени. Аз, мистър Блек — отвърна шеговито тя, имитирайки великолепно превземките на бостънските дебютантки, — съм уникална в способностите си.

— Спор няма, биа. — И Хейзард се пресегна, за да я погали нежно по бузата. — Уникална във всяко отношение.

Тя беше огън и лед в едно, твърда като стомана и ефирна като паяжина. Той я обожаваше. Усмихна й се и тя отвърна на усмивката му. Чувстваха се радостни, спокойни и щастливи, макар че във всеки миг щяха да прекрачат вражеската територия.

През следващият час говореха тихо и откъслечно, докато обсъждаха непосредствените си планове, плановете за трите дни, през които щяха да пресекат територията на Дакота. По негласно, но взаимно споразумение никой от тях не искаше да провали безоблачно настроение с планове за бъдещето.

Янси беше все още жив, Синьо цвете очакваше в планинското поселище своя съпруг, Блейз бе изгубила наследството си, а мината на Хейзард се нуждаеше от седмици непоносимо тежка работа, за да бъде отворена отново. Но в този момент дори подобни мрачни перспективи не можеха да хвърлят сянка върху тяхното щастие.