Сюзън Джонсън - Блейз

Това бе наистина нечувано извинение.

— Триста коня? — повтори Блейз изумена.

— Сега притежаваме само Пета и твоя кафяв жребец.

— Доста мило от твоя страна. — Тя го целуна леко. — Само като си помисля, че струвам цели триста коня.

— Първата ми спокойна нощ от двайсет и осем дни насам струва триста коня — поправи я шеговито той.

— Наистина ли мислиш да спиш цяла нощ — попита Блейз по трогателно горестен начин.

Той я погледна. Погледна жената, заради която бе пропътувал четири хиляди мили, за която се бе бил и убивал, за която бе платил триста коня и която за малко не му струва животът. Погледна жената, която бе донесла смисъла в живота му и се усмихна.

— Един час? — попита той, стараейки се да й угоди.

Едва бе настъпило времето, когато дивите гъски се отправят на юг, но тази година първият сняг падна в началото на ноември и това значително забави плановете на Хейзард за отварянето на мината. С идването на снега кланът се раздели на по-малки групи, които се установиха на различни закътани места в долината на Ветровитата река, тъй като така ловуването и изхранването на конете ставаше по-лесно. Хейзард и Блейз решиха да лагеруват сами през зимата.

Хейзард не се ядосваше, че ранните снежни бури бяха променили плановете му. През зимата всички мини бяха затворени, защото за промиването на златото бе необходима вода и със замръзването на реките и потоците работата се преустановяваше. Двамата с Блейз се наслаждаваха на спокойствието и самотата. Бяха останали един месец в поселището, а сега си бяха спретнали лагер в една малка планинска долчинка с достатъчно бизонска трева за двата им коня и поток, в който Хейзард пробиваше отвор през деня, за да може да се къпе и да има вода за двама им. Той бе направил за Блейз импровизирана вана от бизонска кожа, окачена върху дървена рамка и промазана с втвърдено растително масло, за да стане непромокаема. През вечерите той я наблюдаваше как се къпе и как детето им расте на светлината на огъня. Те разполагаха с достатъчно количество храна и топли завивки от бизонска кожа, както и дърва за отопление по планинския склон, които щяха да им стигнат за няколко живота. Вигвамът, затоплян от огъня, ги закриляше от снега, вятъра и студа. И така, когато снегът покри планините, а водите на Ече-та Каша замръзнаха, кратките зимни дни в Йелоустоун им принадлежаха изцяло.

Бяха се запасили с книги за четене, той й показа няколко абсарокски игри, а тя го научи на бридж с картите, които сама направи. Блейз учеше абсарокски и усъвършенстваше уменията си на готвачка, въпреки че Хейзард все още поемаше по-голямата част от тежестта. Той направи шейна от един кух дънер и през топлите следобеди отиваха да се пързалят по пухкавия сняг на склона.

Тяхната зима в усамотение се превърна в един дълъг меден месец — съвършен, щастлив и отделен от останалия свят, изпълнен с любов и радост от това, че детето им растеше силно и здраво в планинското великолепие на родната земя на Хейзард.

По Коледа термометърът слезе до двайсет градуса под нулата и небето се прочисти за около седмица за Северното сияние. Хейзард донесе едно малко борче за Блейз и го украси с панделки и изсушени плодове. В навечерието на празника тя настоя той да отвори първия си коледен подарък. Като малко дете, с очи светнали от удоволствието, че дарява някому нещо, Блейз проследи как Хейзард внимателно разгъва загънатото в кожа пакетче. Тя бе свалила черните си перли от огърлицата и бе извезала с тях цвете върху церемониалната му торбичка за тютюн. Линиите бяха разкривени и се преплитаха на места — тя никога не бе считала през детството си шиенето за особено необходимо умение, предпочитайки по-динамичните занимания. Всички недостатъци на началните й умения бяха очевидни върху фината, тънка кожа. Хейзард докосна несиметричното цвете от едната страна, после от другата, прокара леко гъвкавите си пръсти по скъпоценните черни перли, вдигна поглед към своята обична съпруга, която очакваше реакцията му с нетърпение, и каза меко:

— Това е най-хубавата торбичка за тютюн, която някога съм виждал. Когато отида с нея на церемонията през пролетта, всички ще позеленеят от завист.

Тя сияеше от щастие, а той никога не я бе обичал толкова.

— Отвори моя — нежно настоя той, кимвайки към големия, загънат в кожа от сърна пакет зад нея. Подаръкът не бе замислен точно като коледен, но след като тя бе започнала да говори за празника отдалече, той го приготви, за да й го поднесе тогава.