Сюзън Джонсън - Блейз

След като достигнаха областта около Барутната река, те продължиха да пътуват само денем. Хейзард познаваше пещерите на пустеещите земи и стръмните клисури, които им осигуряваха защита срещу всяка евентуална проверка. Да се движи през деня при опасни пътувания като тяхното беше против принципите на Хейзард, против здравия му разум и годините опит, но Блейз искаше да заспива в прегръдката му и той не можеше да й откаже. Той й угаждаше, следейки с едно око подстъпите към техните прикрития, и когато тя заспеше доволна, той сядаше на пост и размишляваше за това как Блейз се бе появила в живота му и го бе променила до такава степен, както и за начина, по който той бе променил нейния живот. Мислеше и за своето дете. Застрашеното бъдеще на детето го плашеше дори повече, отколкото го радваше самият факт за неговото съществуване. През изминалите три години в Монтана се бяха заселили повече бели отколкото през последните три милиона години. А заселниците, веднъж пристигнали, никога не си тръгваха. Златотърсачите си заминаваха, щом находищата се изчерпеха, но не и фермерите.

Докато Седемте звезди (Голямата мечка) се завъртаха около Звездата, която не се движи (Полярната звезда), и нощта се движеше на запад, Хейзард седеше буден, загледан в мрака и заслушан в равномерното дишане на жената, която обичаше, и се питаше още колко време неговият народ ще има някакъв избор, преди поредното поколение да се роди в робство. Тогава умората щеше да нападне и него — каления воин, роден твърде късно. Твърде късно, за да изживее живота си, следвайки древните правила. Твърде късно, за да спре непреклонното настъпване на цивилизацията. Твърде късно, за да познае омиротвореността на своя баща и да види плодородната си земя почерняла от гърбовете на бизоните.

После мислите му се насочиха към по-малките, но застрашително приближаващи се проблеми, например как да постъпи със Синьо цвете, тази която трябваше да стане негова съпруга.

След още четири дни този проблем придоби съвсем реални очертания, когато Хейзард и Блейз, уморени, но все пак живи влязоха в поселището. Той бе достигнал почти до ръба на пълното изтощение. Вече цял месец едва бе успявал да открадне по някой и друг час за спане. А през последните няколко дни бе носил Блейз, когато се измореше, бе я пазил, докато спеше, бе й давал основната част от хранителните им припаси.

Тази умора го правеше по-сприхав от обикновено и той се надяваше да успее да стигне до вигвама си, за да поспи няколко часа, преди да се е сблъскал със Синьо цвете. Но когато достигнаха до типито, Синьо цвете вече ги очакваше на входа, облечена красиво като всяка млада съпруга, и ги приветства усмихната. Хейзард каза на Блейз с много предпазлив, тих глас:

— Ти си изморена. Аз съм изморен. Ще те помоля за една огромна услуга и ако я направиш без коментари, ще съм ти вечно благодарен.

Блейз го погледна, видя умората, изписана на лицето му, чу я в прегракналия му глас и се взря в тъмните му очи, загледани с очакване в нея.

— Моля те — бе всичко, което той добави, нежно, тихо и мъчително.

Тя кимна мълчаливо в знак на съгласие и Хейзард й се усмихна благодарно. Усмивката бе сдържана, още едно доказателство за неговото изтощение.

— Ще трябва ли да спя в същия вигвам, докато… — Погледът на Блейз се насочи към младото момиче, което бе застанало пред входа със собственическо изражение.

— Не — прекъсна я бързо той. — Но вероятно няма да ме има за няколко часа. Надявам се, това да може да почака до — той спря и въздъхна — по-късно.

Обяснението пред Синьо цвете и нейното семейство би поставило на изпитание и най-ловкия дипломат, а Хейзард знаеше, че е твърде уморен, за да даде най-доброто от себе си. Но, помисли си той, свивайки рамена, това трябваше да бъде сторено.

— Щеше ми се да можех да кажа, че съжалявам, но не е така — каза Блейз. — Аз се борих за правото си над теб. И пак бих го направила, ако се наложи. — Прекрасните й лазурни очи блестяха топло.

Едно от нещата, които обожаваше в нея, беше невероятната й духовна сила. Това беше жена също толкова смела и решителна, колкото беше и той самият. Измежду всички възможни жени в света, преминавайки през заплетените перипетии на съдбата, той бе намерил своята спътница. И тъй като мистиката бе пропила съществото му, той благодари на духовете. После се усмихна леко.

— Това няма да е нужно, биа. Благодаря ти. Аз също ще се боря за правото си над теб. — Нещо, което, помисли си той, му предстоеше да направи.