Сюзън Джонсън - Блейз

Да пътуват спирка по спирка по добре познатия път беше според него беше възможно най-лошият начин да избегнат Янси и неговите копои, но тъй като се съобразяваше с Блейз, не му оставаше друг избор. Той винаги купуваше от най-добрата храна, която успяваше да намери, ако имаха късмет и само дремваше от време на време, след като Блейз заспеше. Можеха да достигнат до територията на абсароките след шест дни непрекъснато пътуване и той прецени че би могъл да се наспи и след това.

По средата на втория следобед от пътуването им Хейзард забеляза малко облаче прах на хоризонта зад тях. Той се качи на покрива на колата и наблюдава пътя в продължение на около двадесет минути. Те бяха толкова далече, че ако Хейзард нямаше опитното око на следотърсач, способно да отчете и най-дребните промени на хоризонта, въобще нямаше да ги забележи.

От размерите на облачето прах той прецени, че това са осем или десет души. Те препускаха здраво — вероятно щеше да им е необходим около час, за да се приближат на разстояние, от което би могъл да ги преброи.

Той отиде до предната страна на покрива и обясни на кочияшите какво точно очаква от тях, естествено срещу щедро допълнително възнаграждение.

После се промуши през прозорчето при Блейз и й описа положението. Беше спокоен и каза, че преследвачите са на повече от час зад тях. Освен това събу ботушите си.

— Колко са? — попита Блейз.

— Осем, може би десет. Не се притеснявай — добави бързо той, щом видя, че в очите й се надига паника. — За да ни достигнат, ще им се наложи да се разделят. — После обу мокасините си и притегна малката си торбичка. — Те няма да знаят дали ние сме напуснали колата, или кочияшите. А ако истински ни провърви, може въобще да не забележат следите ни. На пътя ни се вижда поток и ако конете успеят да го пресекат достатъчно бързо, ще успеем да им се измъкнем. Сега ме целуни, биа, и бъди готова да се измъкнеш през тази врата веднага щом се появя отново.

Целувката беше сладка и топла.

— Можем да го направим — увери я Хейзард, прехвърляйки кожената си торба през едното рамо, а дисагите през другото. Усмихна и се окуражаващо и се измъкна през прозорчето. Остана още миг-два, така че от него се виждаха само мокасините му, чийто украсени с червени мъниста ресни се развяваха, преди да се захване сигурно, за да се качи на тавана на колата.

— Не забравяйте, до следващата спирка препускайте с всички сили — припомни Хейзард на кочияшите, преди да се метне с лек скок върху гърба на по-удобния от задната двойка коне. Балансирайки така известно време, в поза, изискваща невероятно чувство за равновесие, Хейзард се прехвърли на задната част на междинната платформа и без да се колебае, сякаш вървеше по земята, яхна оттам челния кон. Ножът се бе озовал в ръката му още преди да възседне животното и той преряза сбруята, която свързваше челния кон със средната двойка. След още шест срязвания, Хейзард вече бе отделил челната двойка коне и настигаше с лекота колата, демонстрирайки херкулесовска сила и невероятен финес.

Двата коня се изравниха с останалите от екипажа за времето, необходимо на Хейзард, за да среже останалите ремъци, но тогава неочаквано проблясване по катарамите на водещата сбруя ги стресна и те изостанаха. Все още здраво хванал поводите на водача, който бе възседнал, той поведе зад себе си и втория кон от челната двойка, увил неговия ремък два пъти около китката си. Хейзард пришпори коня си, за да набере скорост, и бързо настигна отново колата, но му се наложи да овладее сплашеното животно, за да го доведе до вратата на купето, защото шумът от колелото и хлопащата врата го стряскаха.

Хейзард погледна още веднъж за миг напред, за да прецени разстоянието до потока, който граничеше с пътя точно в началото на задаващото се изкачване.

Вкопчена в рамката на вратата на носещата се с бясна скорост кола, теглена от конете, подгонени според разпорежданията на Хейзард в пълен галоп, Блейз гледаше със свито сърце как той освобождава двата коня от екипажа. Това е невъзможно, мислеше си тя, цялото това танцуване, напомнящо на акробатичен номер, върху гърбовете на животните, ей сега ще падне и ще се пребие, ще го прегазят задните двойки, преди да успее да среже ремъците на обърканите коне. И тогава, Боже мили, той ги освободи. След това бавно стопи изгубеното разстояние, подръпвайки ужасения кон, докато достигна на половин метър зад поклащащата се кола и най-накрая се понесе в галон успоредно с вратата на купето.