Сюзън Джонсън - Блейз

— Нямах предвид това… мислех за дългото пътуване, което ви чака. Тя не е като жените по фермите или като тези от твоето племе. Тя е смела, умна, но ръцете й не са пипвали тежка работа.

Хейзард остави вилицата си и каза тихо:

— Знам това по-добре от теб. Това е една от причините, поради които се опитвах да стоя настрани от нея.

— Не съм казвала, че от това нищо няма да излезе, Хейзард. Просто не го вземай толкова навътре в началото.

— Ще опитам, но — той сви рамене, — се тревожа, че те скоро ще надушат следите ни.

— Остани тук, ако така си намислил.

— Това само ще отложи развръзката. Щом веднъж стигнем при моето племе, Блейз ще е на сигурно място… а също така и детето.

— Не си намислил нещо глупаво, нали, Хейзард? — Тя бе забелязала липсата му на внимание към собствената му безопасност.

— Той трябва да умре. Янси Страхан е от хората, които няма да се спрат, докато са живи.

— Приеми съвета на една антика, Хейзард. Убийството не винаги оправя бъркотиите, както ти си мислиш.

Хейзард вдигна поглед от царевичната кифла, която бе започнал да маже с масло.

— Зависи — каза меко той — кого се налага да убиеш.

— По-добре помисли първо за жена си и за бебето, което тя чака, и после се заемай с героични дела. Знам ви аз враните, с вашето проклето чувство за справедливост.

Хейзард остави ножа и заоглежда маслото, което се топеше върху кифлата.

— В момента — каза той с онова мрачно изражение, което Лидия бе мярнала за пръв път при Барутната река преди години — единственото нещо, което ме интересува, е как да стигнем невредими до моите хора. Ще имам предостатъчно време, за да оправя Янси по-късно. — Устните му се изкривиха в неочаквана усмивка. — Ще му се наложи първо да ни хване, за да ме принуди, а аз адски се надявам това да не стане. Ако знаех как да се помоля и на твоя дух-пазител, бих прибавил тези молитви към моите.

— Молитвите не вредят, но ако бях от жените комарджийки, бих заложила парите си на твоите колтове.

— Да се надяваме, че няма да опрем нито до едното, нито до другото — дипломатично отбеляза Хейзард и отхапа от кифлата си.

Няколко минути след като впрегна конете, той пренесе спящата Блейз в колата.

— Безопасно пътуване — подвикна му Лидия, след като той се метна на седалката на кочияша.

Хейзард й махна и й изпрати въздушна целувка. След това камшикът изплющя над главите на конете и покритата кола се понесе извън двора на фермата.

Следвайки съвета на Лидия, Хейзард караше по страничните пътища. По пладне, когато Блейз се събуди, те спряха до едно поточе, за да освежат себе си и конете. След като изядоха обяда, който Лидия им бе приготвила, Блейз облече пътните си дрехи и се качи на седалката до Хейзард. През остатъка от деня те пътуваха по малко известни странични пътища, но след падането на нощта, селищата останаха зад гърба им и те разполагаха вече единствено с основните маршрути, водещи на запад.

Оставил Блейз в колата със спуснати завеси, Хейзард достигна до следващата спирка на дилижанса — малко селце с около дузина семейства — и там се спазари за нова кола, коне и двама кочияши. Оттук нататък имаше само един път на запад и Янси щеше да е наясно с това, ако успееше да ги проследи дотук. Трябваше да стигнат възможно най-бързо до територията на абсароките.

Никой не разпитва индианеца, облечен като бял. Златото говореше на универсалния език на изгодата, а след големите удари на злато търсач и те в Монтана странното поведение вече не учудваше никого. Езикът на златото беше красноречив, а Хейзард разполагаше с достатъчно количество от него. Някои изгледаха алчно пълните торбички и самотния мъж, който ги носеше, но видът му беше като на опасен човек, а пистолетите му бяха окачени ниско, както това правеха стрелците, които доживяваха дълбока старост. При тези негови очевидни достойнства никой не посмя да вдигне ръка срещу него и облеченият грубо, но убедително, като за езда, Хейзард си получи колата, конете и двамата кочияши.

Покрай тези поръчки никой не забеляза, че той бе поискал още две възглавници, както и грозде. Възглавници се намериха при вдовицата Браун. Високият индианец каза тихо „благодаря“ и плати на вдовицата два пъти повече, отколкото тя му бе поискала.

Когато отново потеглиха, беше почти тъмно и залязващото слънце се бе превърнало вече в приглушена светлинка на хоризонта. През тази нощ Хейзард пътува в колата, като нареди на кочияшите да карат без спиране. Двамата кочияши можеха да карат на смени, а Хейзард сменяше конете с отпочинали на всяка спирка. Той ги подбираше внимателно всеки път, използвайки умението си да разпознава тези, които бяха в добра форма и можеха да се движат бързо.