Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

— Какво става? — попита озадачено капитан Брубър.

— Съобщение от АУАКС за много цели във въздуха! — намеси се един от радарните оператори.

— Откъде? — завъртя се към него Брубър.

— От Великденския остров.

— Мислех, че АУАКС е блокирал радара. — Брубър погледна към Грейнджър.

— Блокирана е само честотата, на която излъчва — обясни Грейнджър.

— Но не се е получило. — Брубър се наведе през рамото на оператора. — Към какво са насочени ракетите?

— По една за всеки от четирите Ф-14 и последната за „Томахоук“-а. Имаме и „Харпун“ 22 22 Ракета за борба с кораби. — Б.пр. , който се приближава към местоположението на „Спрингфилд“.

— Махнете самолетите оттам! — извика Брубър.

— Ракета от типа „Феникс“ не може да прехване „Томахоук“ — произнесе Грейнджър и в гласа му се долови увереност. — Твърде бърз е за нея.

Брубър наблюдаваше екрана на радара. И четирите Ф-14 бяха свърнали назад към самолетоносача и бяха включили допълнителната тяга на двигателите си.

— Излязоха от обсега на „Феникс“-а — обяви след секунди радарният оператор.

Брубър не помръдваше. Четирите точки, съответстващи на изтребителите, все още бяха следвани от четири точки, отговарящи на ракетите „Феникс“. На екрана също така се виждаше „Томахоук“-ът, който се приближаваше към острова, следван от светеща точка, която скъсяваше дистанцията помежду им.

Една от точките застигна своята цел и двете внезапно изчезнаха от екрана.

— Опитайте да се измъкнете с маневри! — извика Брубър в микрофона на пилотите от трите останали изтребителя.

— Зад мен е! — чу се гласът на един от пилотите.

Още две точки се сляха и изчезнаха.

— Катапултирайте! — заповяда Брубър. След няколко секунди и другите две точки угаснаха. — Измъкнаха ли се навреме? — обърна се той след малко към радарния оператор.

— Не зная, сър.

— Мислех, че сме извън обсега на ракетите им.

— Така беше, сър.

— Значи това не са били обикновени ракети „Феникс“ — произнесе замислено Брубър, докато наблюдаваше как на екрана последната светеща точка догонва „Томахоук“-а на около шестдесет километра от острова.

— Невъзможно! — прошепна смаяно Грейнджър.

Снабденият с ядрена бойна глава „Томахоук“ бе на по-малко от двадесет километра от острова, когато „Фениксът“ го застигна. И двете точки изчезнаха.

— Невъзможно! — повтори Грейнджър, неспособен да каже и дума повече.

Капитан Брубър си потърка уморено челото.

— Онова нещо там е демонтирало нашите оръжейни системи и ги е направило по-съвършени. — Той вдигна микрофона за връзка с мостика. — Искам да се отдалечим на още сто километра от острова. Веднага! С крайцерска скорост! И ме свържете със „Спрингфилд“!

— И двата „призрака“ са поразени! — извика оръжейният офицер.

— Целите унищожени ли са? — попита капитан Форстър.

— Не са — поля ги с хладен душ сонарният оператор. — Засичам и двете цели. Засега не се приближават.

— Какво е станало там, дявол го взел? — промърмори Форстър, опитвайки се да разгадае тактиката на „изтребителите фу“.

— Ракета във въздуха на курс към нас! — извика неочаквано сонарният оператор. — „Харпун“, време до попадението — пет секунди!

Всички глави в залата се завъртяха нагоре, сякаш можеха да различат приближаващата се ракета през стените на подводницата. Замръзнали по местата си, членовете на екипажа очакваха неизбежния край.

Тъп металически тътен прокънтя във всички краища на подводницата, когато ракетата се сблъска с палубата, но взрив не последва. Форстър усети соления вкус на кръв в устата си. От напрежение си беше прехапал езика.

— Не се задейства… — промълви той.

По лицата на останалите се изписа облекчение. Но в същия миг отекна тревожен сигнал.

— Докладвайте за състоянието! — нареди капитанът.

— Сър, имаме пробойна в корпуса — отвърна първият заместник, като сверяваше нещо на екрана на своя монитор. — Не мога да разбера — добави озадачено той. — Няма данни за нахлуване на вода през пробойната, но въпреки това нещо постъпва през корпуса.

Форстър се наведе и погледна екрана. Аларменият сигнал се подаваше от една част на корпуса, разположена непосредствено над центъра за управление на бойните действия. Той се завъртя рязко, изтича при стълбата и се покатери на горния етаж. Около мястото на удара вече се бяха струпали няколко моряци. В началото не се виждаха никакви следи от поражение, но после…

Форстър облещи очи, когато само за няколко секунди металът на корпуса промени цвета си — от сив стана черен.