Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

Елек повдигна рамене.

— Това е според вашата легенда. Имало е много сражения между Водачите и Онези, които чакат , в които са участвали и хора. И скоро пак ще има. — Драконът беше достигнал срутената част на тунела, който водеше към повърхността. Елек притисна един участък от сферата и от разтворената паст на чудовището бликна ослепителен червеникав сноп. Лъчът удари барикадата от скални отломъци и я взриви, пробивайки отвор, през който се виждаше синьото небе.

— Само че тази война ще е различна — произнесе Че Лу и си спечели намръщен поглед от Елек, който вече маневрираше с машината в тесния тунел.

— Да — заяви той. — Тази ще е последната. Повече никакви примирия. Време е да приключваме.

Платото Гиза

25 минути до разрушението

Не без усилие на волята Дънкан пристъпваше към платнената завеса. Главите с рубинените очи следяха всяка нейна стъпка.

Внезапно от очите на предната дясна глава бликна сноп светлина, която се плъзна по пода пред краката й, изкачи се по тялото й и спря за няколко секунди върху положения на гърдите й есен , сетне докосна за кратко короната и изчезна. Тя замръзна, в очакване да се случи още нещо, но изглежда това бе всичко.

Дънкан протегна ръка и докосна завесата. След това коленичи, повдигна единия й край и пристъпи вътре.

Пустинята Гоби, Монголия

18 минути до разрушението

Във всички посоки, докъдето се простираше погледът, само пясъчни дюни и нищо друго. Обувките на Търкот затъваха в пясък, докато обикаляше скакалеца и оглеждаше района с бинокъл. Нищо.

— Ей, насам! — извика старши сержант Болц, който ровеше с голи ръце в пясъка недалеч от тях.

— Какво има?

Болц кимна надолу.

— Нещо е заровено.

Търкот приближи. Виждаше се част от гранитна плоча. Търкот тупна с крак върху нагорещената й повърхност, но плочата дори не помръдна. Изглежда слизаше надълбоко. Той си погледна часовника. Времето им беше съвсем ограничено, едва ли точно сега бе подходящият момент да се занимават с археологически разкопки.

Той повика капитан Билъм, който бе разпределил останалите войници от групата на равни разстояния около скакалеца.

— Ето какво искам от теб…

Околностите на Великденския остров

15 минути до разрушението

Всичко беше готово на борда на „Анзио“. Траекторията на ракетата „Томахоук“ бе изчислена по такъв начин, че след като бъде изстреляна и достигне своята най-висока точка, да продължи право надолу под действие на собствената си тежест и да попадне точно в средата на силовия щит около Великденския остров. Часовниковият механизъм в бойната глава трябваше да задейства детонатора десет секунди, след като ракетата навлезе отвъд щита.

Една ескадрила от четири Ф-14 вече кръжеше между ракетния крайцер и острова, следейки дали въздушното пространство е чисто. Оставаше само капитан Брубър да даде знак за начало на атаката, но той се колебаеше. Даваше си сметка, че „Вашингтон“ и оцелелите от екипажа се намират под силовия щит.

Капитанът знаеше също така, че „Спрингфилд“ е в пълна готовност. Бяха засекли механични сигнали от удари върху стената на подводницата, с помощта на които по морзовата азбука хората долу предаваха, че очакват момента да изпълнят своята част от плана. Освен това, с помощта на това примитивно средство за свръзка му съобщаваха, че може би на дъното под щита съществува неголяма пролука. Нямаше никакъв начин последната информация да се вмести в плановете им и затова Брубър предаде на „Спрингфилд“, че биха могли по своя преценка и в подходящо за тях време да изстрелят някое от управляемите торпеда в „слабото място“ на щита.

Загубата на космическите совалки, ядрената експлозия в Монтана, убийството на секретаря по отбраната и на шефа на КИСПП, както и спускането на атомната бомба над Зона 51 бяха наклонили везните в полза на предложението да бъде атакуван Великденският остров непосредствено преди крайния срок, обявен от Лексина. Разполагаха и с информация за изстрелването на китайска ракета с ядрен заряд срещу щита около Циан Лин. Според анализите, направени в Агенцията за национална сигурност, щитът не осигуряваше стопроцентова защита срещу взривове с подобна мощност, което означаваше, че биха могли да разчитат на успех, стига да съумеят по някакъв начин да прекарат бойната глава през полето преди момента на детонацията. Само така можеха да се надяват, че ще бъде засегнат и стражът, за който се знаеше, че се намира в недрата на Рано Као.