Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

— Всичко готово ли е, лейтенант Грейнджър? — попита капитанът.

— Тъй вярно, сър.

— Старт след десет минути — нареди Брубър.

— Разбрано, сър.

Космическото пространство

10 минути до разрушението

Вратата на „Страцида“ отново се плъзна встрани. Спътникът се носеше бавно над Уичита, Канзас и съвсем скоро щеше да достигне оптималната позиция за атака от космоса срещу Съединените щати. И макар на всеки пет една да бе излязла от действие, останалите кобалтови бомби бяха повече от достатъчни, за да изпълнят предназначението, заради което бяха конструирани в епохата, когато съветските ръководители мечтаеха да приключат веднъж и завинаги със своя враг.

Недалеч от „Страцида“, мощните оптически прибори на „Уорфайтър“ оглеждаха зорко повърхността на планетата и следяха за непредвидени опити за противодействие, срещу които шпионският спътник разполагаше със светкавичното действие на лазерното си оръдие.

Пустинята Гоби

10 минути до разрушението

— Какво е това, дявол го взел? — капитан Билъм гледаше през бинокъла си в южна посока.

Търкот насочи и своя бинокъл натам и веднага забеляза Металическо летателно тяло, което наподобяваше дракон и се приближаваше над пустинята.

— Хората да са готови за действие — нареди той. Какво ли не беше виждал през последните месеци, но като че ли летящият дракон надминаваше и най-смелия полет на въображението му.

Драконът се приближи на двадесетина метра от тях и увисна във въздуха, преди да се спусне бавно върху пясъка. От една врата в задния край на туловището се показаха Елек, Че Лу и старият бунтовник Ло Фа. Търкот се зарадва, че вижда професорката и верния й приятел.

Елек даде знак на двамата да не се отдалечават от него, докато вървеше към Търкот.

— Дайте ми ключа — каза без предисловия той.

Търкот извади черния калъф от раницата, отвори го и показа на Елек Копието на съдбата.

Извънземният хибрид протегна ръка, но Търкот поклати глава.

— Ключът върви в комплект. Ще трябва да вземеш всичко — той посочи дългия черен саркофаг, който професор Муалама бе изровил в кратера Нгоро-нгоро. Капитан Билъм изтича при саркофага и повдигна капака точно колкото да пусне калъфа с копието вътре.

— А сега, освободете моите приятели — рече Търкот.

Елек махна презрително с ръка на Че Лу и Ло Фа и двамата побързаха да се доближат до Търкот.

— Радвам се, че те виждам отново — произнесе старата професорка и на лицето й засия доволна усмивка. Търкот й се усмихна в отговор, но вниманието му бе съсредоточено върху действията на Елек.

— Кажи на Лексина, че трябва да спре „Страцида“. Искам спътникът да бъде освободен от контрола на „нокътя“. Също както и „Уорфайтър“.

— Нека първо хората ти натоварят саркофага в дракона — отвърна Елек. — След това ще се свържа с Лексина.

Без да чака подкана, Билъм махна на четирима от войниците да отнесат саркофага във вътрешността на дракона. Търкот си погледна часовника. Оставаха по-малко от осем минути.

— Какво е това място? — попита той.

Елек не сваляше поглед от мъжете, които носеха саркофага.

— Някога тук се е зародила ордата на великия Чингиз Хан. А след време на същото място е била разгромена. Избрах го, защото Чи Ю го познава добре.

Търкот нямаше ни най-малка представа за какво говори Елек. Саркофагът бе натоварен и войниците вече се връщаха.

— Искам потвърждение, че командата за атака на „Страцида“ е била отменена — настоя той.

— Ти си говори с Лексина — подхвърли Елек, обърна се и си тръгна.

— Проклятие. — Търкот извади клетъчния телефон и набра номера, който бе получил от Куин.

Заредиха се равномерни сигнали, но никой не се обаждаше. Междувременно драконът се завъртя и изчезна в южна посока.

Зона 51

8 минути до разрушението

Майор Куин вдигна глава, когато Лари Кинсейд му подаде късче хартия.

— Още едно съобщение от стража, в което се твърди, че е написано от Кели Рейнолдс.

На големия екран предаваха директна картина от борда на „Анзио“. Един червен цифров часовник отброяваше времето до изстрелването на ракетата. Оставаха по-малко от три минути.

Куин плъзна поглед по бележката:

„Аирлианците не възнамеряват да ни сторят зло. Те само се защитават. От хиляди години живеят сред нас в мир. Защитавали са ни от външни сили, готови да разрушат нашата планета. Единствено неумелата намеса на «Меджик-12» и хората от Зона 51 доведоха до неприятните сблъсъци. Съществува страж, който координира всички останали.