Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

Аз разговарях лично с аирлианците, които живеят в тяхната база на Марс и се уверих в правотата на твърденията им. Сега те са в безизходица, но не ни се сърдят за това.

Последните събития в Южна Америка бяха в резултат от тайни експерименти с биологично оръжие на НАТО. Смъртта на Джони Симънс бе по вина на вашите хора, когато се опитваха да го спасят от «Меджик-12».

Аирлианците все още могат да ни помогнат, но за целта не бива ние да им пречим. В замяна, те обещават да избягват всякакви действия, които могат да предизвикат негативни последици.“

— В това няма почти никакъв смисъл — въздъхна Куин.

— Съобщението е същото като предния път — рече Кинсейд като седна, извади пакет цигари и предложи на Куин. Без да обръщат внимание на надписите „Пушенето забранено“, двамата запалиха.

— Не, не напълно — произнесе Куин. — По същия начин ли е било изпратено?

Кинсейд поклати глава.

— Не. Отново е използван САТКОМ, но не и Интернет, както беше предния път. Първи са го засекли момчетата от флота. Притеснили се, да не е някакъв опит на стража да попречи за изстрелването на ракетата.

Куин прочете още веднъж съобщението.

— На пръв поглед сякаш стражът повтаря предишното съобщение, но са добавени изречението за Джони Симънс и това за координиращия компютър. — Той вдигна глава. — Мисля, че е от Рейнолдс.

— Защо?

Куин чукна с нокът по бележката.

— Рейнолдс е, сигурен съм. Тя ни праща това съобщение. Никой друг не би споменал Симънс — двамата бяха близки. Джони скочил пред очите й от една скала, след като го измъкнали от Дълси. Тя е, няма съмнение.

Кинсейд се намръщи.

— Ако е тя, какво се опитва да ни каже?

— Че е жива и че се е освободила от контрола на стража — отвърна Куин. — И че е узнала нещо важно. Ето това — че съществува главен компютър, който координира и направлява действията на компютрите в Циан Лин и на Великденския остров. — Той потърси с очи часовника. Светещите цифри „08:00“ тъкмо се смениха с „07:59“. — Трябва да ги спрем.

Околностите на Великденския остров

7 минути до разрушението

„Томахоук“-ът излетя от ракетния силоз, следван от издължен, жълтеникав пламък. Насочи се почти право нагоре и под съвсем слаб ъгъл спрямо Великденския остров. Едва след като се увери, че ракетата следва предварително зададения курс, капитан Брубър вдигна телефона и нареди да го свържат със Зона 51.

— Твърде късно е — бяха думите му, след като чу какво иска майор Куин. — А и да не беше, пак нямаше да отклоня ракетата. Господин майор, ние тук водим война. И смятаме да я спечелим.

Брубър надникна през дебелото предно стъкло на мостика и потърси с очи издигащата се в небето ракета. Пламъкът й бързо се смаляваше.

Зона 51

6 минути и 30 секунди до разрушението

— Проклятие! — Куин отмести микрофона от устните си и вдигна поглед към екрана. „Страцида“ бе само на няколко минути полет от позицията за атака.

— Търкот е предал ключа на Елек, но не може да се свърже с Лексина за потвърждение, че атаката на „Страцида“ е била отменена — докладва Лари Кинсейд, без да се отделя от слушалката на сателитния телефон.

— А Дънкан?

— Никаква вест.

— „Страцида“ обезвредена ли е?

Кинсейд поклати глава.

— Вратата на бомбохранилището е отворена и все още се намира под контрола на „нокътя“.

Околностите на Великденския остров

6 минути до разрушението

— Прехват на целите, стрелбата разрешена при готовност на системите! — издаде лаконични заповеди капитан Форстър и екипажът се зае да ги изпълнява. Капитанът се обърна към рулевия: — Вдигни я от дъното и да се махаме оттук.

— Слушам, сър.

За първи път от много дни насам „Спрингфилд“ се отдели от дъното и бавно набра скорост.

— Торпедата изстреляни! — докладва оръжейният офицер. — Имаме готовност за отваряне ракетните силози при изплуване на повърхността!

Четири торпеда МК-48 излетяха от торпедните тръби и се насочиха — по две — към всеки от „изтребителите фу“.

— „Призраци“ по курса, насочват се към нас — докладва сонарният оператор. — Торпедата се приближават право към „призраците“.

— Време е да видим небето — промърмори капитанът и добави с поукрепнал глас. — Оръжейна, запуск на ракетите при излизане на повърхността!

— Щитът е свален! — извика лейтенант Грейнджър и гласът му отекна в радарното помещение на „Анзио“, където следяха полета на „Томахоук“-а.

— Отново се вдигна! — добави той почти веднага.