Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

Муалама откъсна очи от Сфинкса и дори Каджи престана да се блещи в скиптъра. Дънкан най-сетне бе привлякла вниманието им. Тя посочи Сфинкса.

— Забравете това, което са ви втълпявали в главите. Забравете легендите. Истината е, че никой от вас не знае какво правим тук. Аз също. — Тя докосна с пръст гърдите на Каджи. — Мисля, че се опитваш да ни измамиш. Не, сигурна съм в това. И той го знае. — Тя кимна към Муалама. — Само че е прекалено завладян от страстта си, за да ти попречи. Веднага щом ти дадем ключа и отвориш Залата, ще се погрижиш да не излезем никога оттук. Ах, вие, Наблюдатели — произнесе презрително тя и махна с ръка. — Нима смятате, че сте надхитрили „Мисията“? Отдавна се движите с няколко крачки назад. Нямате право да стоите отстрани и да следите безпристрастно всичко, което става, защото примирието между Артад и Аспасия отново е нарушено. Един от вашите го разбра, още когато установи първите признаци на Черната смърт в едно село край Амазонка. — Дънкан бръкна в джоба на сакото си и извади блестящ пръстен. — Ето, това е неговият пръстен. Той беше Наблюдател, но преди да умре, избра на чия страна да застане. Време е да го сториш и ти. Време е всички Наблюдатели да защитят онова, за което са работили поколения преди тях.

Тя измъкна 9-милиметровия пистолет, който Търкот й бе дал и го опря до бедрото си.

— Уморих се да съм пионка в чужди игри. Сега аз ще подавам темпото в играта. Хайде, отваряй. Искам да видя какво има там.

Каджи протегна ръка и взе пръстена от нея. Огледа го, на светлината от изкуственото слънце и забеляза пирамидата с окото върху лицевата му страна.

— Това наистина е знакът на уаджетите — потвърди той.

— Хайде, отваряй Залата — настояваше Дънкан.

— Момент… — Каджи вдигна ръка и завъртя глава. — Някой е проникнал в Пътя на Росту.

— Откъде знаеш? — попита Муалама.

— Усещам го. — За миг върху лицето на стареца пробяга неразгадаемо изражение. — Те са взели сина ми за заложник.

— Ето ти я и „Мисията“ — въздъхна Дънкан. — Избирай — нас ли ще пуснеш в Залата, или тях? Във всеки случай, няма да можеш да спасиш сина си и родът на уаджетите ще бъде прекъснат.

Каджи се извъртя и доближи статуята между лапите на Черния сфинкс.

— Какво гласи надписът на стелата ? — попита Муалама и посочи черния полиран каменен постамент, опрян в гърдите на Сфинкса, върху който бе положена статуята. Предната му страна бе изписана със старорунически надписи.

— Не зная — повдигна рамене Каджи.

Дънкан имаше чувството, че ги мами, но каменният надпис можеше да почака. Муалама извади миниатюрен фотоапарат и направи няколко снимки на постамента. Точно в средата имаше вдлъбнатина, отговаряща по размери и форма на скиптъра.

Каджи протегна ръка и положи жезъла във вдлъбнатината. След това го притисна в продължение на няколко секунди. Дънкан потрепна смутено, когато сияещият глобус на тавана премигна и загасна за две-три секунди, сетне пак засия. Повърхността на камъка заблещука и скиптърът започна да потъва навътре, поглъщан от собственото си изображение. Каджи вдигна ръка от него и се върна при Дънкан и Муалама.

— Сега какво ще стане? — попита Дънкан, когато скиптърът напълно се сля с камъка.

— Не зная — отвърна Каджи.

— Мисля, че след малко… — поде Муалама, но млъкна, когато каменният постамент се плъзна надолу, разкривайки висок два метра отвор в гърдите на Сфинкса. Зад него започваше тунел със стени от познатия черен метал, в пода бяха изсечени стъпала, а върху тавана се плъзгаше дълга синя блестяща ивица, която осветяваше вътрешността.

Дънкан насочи пистолета пред себе си и прекрачи първа прага, а мъжете я последваха на няколко крачки.

Зона 51

1 час и 10 минути до разрушението

Сателитният телефон на Куин отново иззвъня пронизително.

— Куин на телефона.

— Обажда се капитан Билъм. Необходими са ни плановете на Кремълския Арсенал.

Изминаха няколко секунди преди Куин да схване какво се иска от него. Пред очите му все още бе жива картината на спускащата се бомба със зловещо разцъфналия над нея парашут. Беше разпоредил на сапьорската група да огледа и обезвреди бомбата, която продължаваше да лежи отвън в пустинята.

— И къде според вас да ги намеря?

— Не зная, сър, но капитан Търкот каза, че разполагате с достъп до всякаква информация.

Търкот огледа хората, които се бяха надвесили над мониторите си. Не се съмняваше, че Търкот е прав — все някъде трябваше да съществува подобна информация.