Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

— Ще се погрижа — обеща той.

— До десет минути? — попита Билъм.

— Надявам се.

— Дано да успеете, сър, защото след единадесет минути ще бъдем в Москва.

— Когато видиш Търкот, припомни му, че времето ни е ограничено — рече Куин, преди Билъм да прекъсне връзката.

— Мисля, че го знае — бе лаконичният отговор от другата страна.

Москва

1 час до разрушението

— Време до целта? — попита Търкот в мембраната на сателитния телефон.

— Една минута. — Гласът на капитан Билъм бе кристално ясен.

— Готов ли си? — попита Търкот.

Яков кимна.

— Ще можеш ли да се справиш? — Билъм гледаше над раменете на двамата специалисти от диверсионната група.

Метайер, старши сапьорът на отряда, размотаваше внимателно една ролка детониращ шнур.

— От Зоната ни пратиха планове на приземния етаж — отвърна той, докато поставяше взривателя в горния край на насочения заряд. — Готови сме.

Билъм надникна през прозрачния под на скакалеца. Долу вече се мяркаха предградията на Москва, редки светлини от улични лампи и премигващи фарове на коли. Надяваше се, че сградата, към която се приближаваха, ще бъде съвсем пуста и че Метайер ще прецени достатъчно точно силата на взрива, та да не пострадат точно тези, които се опитваха да спасят.

— Тридесет секунди! — обяви пилотът и спусна скакалеца съвсем ниско над тъмните води на Москва река.

Двамата сапьори се изкатериха по стълбата към горния люк, като балансираха внимателно заряда. Долу останаха други двама от групата с втория заряд, приготвен от Метайер.

Изведнъж точно отпред се появи Москворецкият мост. Пилотът завъртя ръчката за управление и скакалецът се гмурна под моста. Веднага щом се озоваха от другата страна той увеличи скоростта и набра височина. Скакалецът профуча над стените на Кремъл, изви вляво, размина се само на петдесетина сантиметра с една от кулите на двореца и се спусна върху покрива на Арсенала.

— Тръгвайте! — извика Билъм, но вече беше закъснял, защото Метайер и Джонс се бяха промушили през люка. Те се спуснаха по стената на скакалеца и скочиха право на покрива. Докато Джонс нагласяше насочения заряд върху специалния триножник, Метайер премери с ролетка разстоянието до югоизточния ъгъл на сградата. След като определи търсеното място, той махна на Джонс да донесе триножника. Веднага щом привършиха, двамата изтичаха обратно при скакалеца, като същевременно размотаваха детониращия шнур.

Джонс задейства възпламенителя и взривът отекна надалеч в предутринния покой на града. Фокусираният конус от енергия и топлина проби тавана на Арсенала, а Метайер и Джонс вече тичаха обратно с втория заряд, който бе окачен на въже. Спуснаха го в новополучения отвор и повториха процеса, докато останалите членове на отряда разтоварваха нови заряди и друго снаряжение. Билъм се подаваше от люка и следеше всичко, притиснал сателитния телефон към ухото си.

Когато чуха екота от първия взрив, Търкот и Яков залегнаха зад няколко сандъка в ъгъла, без да откъсват очи от тавана. Четвъртият заряд проби точно в средата на покрива отвор с ширина три метра.

— Готово! — извика Търкот в мембраната на сателитния телефон, стараейки се да надвие воя на алармата.

Двамата мъже изтичаха в средата на стаята, като прескачаха отломките и погледнаха нагоре.

Старши сержант Болц бе единственият, останал при отвора на покрива. Останалите членове на отряда вече бяха на борда на скакалеца. Болц бе оставил в краката си две торби, завързани с дълго, намотано въже за долния край на скакалеца. По сигнал от Билъм той ритна торбите в отвора, а поставените вътре тежести ги повлякоха към пода на Арсенала. Кратък автоматичен откос принуди Болц да приклекне и да побегне на зиг-заг към увисналия върху покрива скакалец. Той забеляза няколко войници върху съседните покриви, които стреляха по него. При следващия откос Болц се просна по корем и продължи да пълзи напред, докато, най-сетне се скри зад скакалеца.

Търкот сграбчи една от торбите и извади отвътре завързани за въжето презрамки. Яков повтори същото с другата торба.

— Надявам се, че пилотът знае какво прави — обади се Яков, докато пъхаше крака в презрамките.

Търкот погледна нагоре. Отворът в покрива беше с неравни краища, на няколко места се подаваха натрошени греди.

— Аз също… — произнесе той, но останалата част от изречението се изгуби, когато въжетата внезапно се изпънаха и двамата подскочиха нагоре.