Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

Космическото пространство

1 час и 30 минути до разрушението

„Хищният нокът“ се носеше над западния бряг на Съединените щати, а „Уорфайтър“ и „Страцида“ го следваха наблизо. На шестстотин километра под тях милиони нищо неподозиращи жители на Сан Франциско отиваха на работа.

Кратерът Нгоро-нгоро, Танзания

1 час и 30 минути до разрушението

В самия център на кратера Нгоро-нгоро, под дъното на езерото Сода, Лексина правеше безуспешни опити да се свърже с Дънкан. Накрая реши да опита директния номер за връзка с Куба в Зона 51.

Отговориха й при първото позвъняване.

— Майор Куин.

— Не остана много време — обяви Лексина, без да се представя. — Искам ключа.

— Ще си го получите. Но ни е нужно още малко време.

— Защо ви е нужно време, когато вече е у вас? Не забравяйте, ще направя, каквото ви обещах. За да се убедите, че говоря сериозно, следете „Страцида“. — Лексина прекъсна връзката. Тя се приближи до черната сфера и предаде команди до компютъра на „нокътя“, който на свой ред контролираше движенията и действията на „Страцида“.

Космическото пространство

1 час и 28 минути до разрушението

Точно когато беше над Оукланд, в долния край на „Страцида“ се разтвориха две врати, които дори създателите й се бяха надявали, че никога няма да влязат в употреба. Под тях се показа тъпият конусообразен нос на подаващия механизъм на носителя с кобалтовата бомба.

Зона 51

1 час и 27 минути до разрушението

— Проклети руснаци — беше лаконичният коментар на Кинсейд, когато върху големия екран се появи изображение на „Страцида“, предадено от наземен телескоп. — При всичките им провали с „Мир“, кой би повярвал, че това нещо ще работи след толкова години.

— Винаги ги е бивало повече в конструирането на оръжия, отколкото за други неща — отбеляза майор Куин.

— Президентът получава тази картина, надявам се?

— Предаваме я право във Военния кабинет — потвърди Куин. — Но след унищожаването на „Спирачка“, вече не можем нищо да направим.

— Къде, по дяволите, е Търкот? — промърмори Кинсейд.

— О, Божичко! Тя няма да дочака дори края на срока! — извика Куин и посочи екрана.

Заобиколен от облаче изгоряло ракетно гориво, носителят се отдели от дъното на руския спътник. Той се остави на гравитацията да го тегли към Земята и само поддържаше ориентация с помощта на маневрените двигатели.

— Накъде е насочен? — попита Куин хората, които следяха движението на мониторите си. В момента „Страцида“ се намираше над Стоктън, Калифорния.

— Още не разполагаме с точна траектория — отговори един от операторите. — Засега се движи в свободен полет, не е насочена към някаква цел. В момента е на височина четиристотин и петдесет километра и се снижава с нарастваща скорост.

Екранът на монитора беше превключен на изображение от Космическия център.

Куин си позволи една кратка въздишка на облекчение, когато забеляза, че пунктираната линия на предполагаемата траектория продължава на изток от Оукланд и Сан Франциско.

— Дайте ми незабавно предполагаемия район на поражение! — извика той.

Кинсейд бе избутал един от операторите от компютъра му и трескаво удряше с пръсти по клавишите. Той се вгледа за миг в данните от екрана, обърна се и обяви:

— Време до взрива — четири минути. Предполагаемото място на попадението съвпада с нашето местоположение.

В полет

1 час и 25 минути до разрушението

Капсулата на бомбоносителя навлезе в атмосферата над Сиера Невада, ориентирана надолу с топлинния си щит. След тридесет секунди полет на височина триста километра тя пресече границата между Калифорния и Невада. От кърмовия отсек на капсулата се показаха допълнителни метални стабилизатори, които забавиха скоростта на падането, за да й не позволят да изгори в атмосферата.

Зона 51

1 час и 25 минути до разрушението

— Херметизирайте Куба! — издаде заповед майор Куин.

— Две минути до попадението — докладва Кинсейд.

Масивна стоманена врата с дебелина близо петдесет сантиметра се плъзна бавно над единствения изход за подземния комплекс и изолира напълно асансьорната шахта от повърхността.

— Мислиш ли, че това има някакво значение? — обърна Кинсейд към Куин.

— Малко остава, за да узнаем отговора — отговори троснато Куин. Той посочи вратата. — Не разчитам на нея. По-важно е да работи системата за филтрация на въздуха. Бомбата вероятно ще избухне над повърхността, за да осигури максимално разсейване на кобалтовия прах.