Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

Дънкан погледна към Муалама. Имаше чувството, че всеки от мъжете крие по нещо.

Вероятно бяха напуснали очертанията на пирамидата, защото стените на тунела вече не бяха от каменни плочи, а от неравна скала.

— Към Сфинкса ли се приближаваме? — попита Муалама.

— Да — отвърна лаконично Каджи.

— Какъв е този шум? — добави Дънкан, заслушана в далечния грохот.

— Реката на Акер. Един подземен ръкав на Нил, който прави завой под платото и после се връща обратно в коритото.

— Докъде стигат тези тунели?

Каджи отново спря и започна да оглежда стената отдясно.

— Не зная, не съм ги обикалял всичките. — Той натисна скалата и изведнъж част от нея хлътна навътре, после се плъзна в нишата отгоре. Дънкан бе изненадана от сложната конструкция на тайните врати, после си помисли, че може би са дело на аирлианците.

Каджи им даде знак да влязат. Пространството зад вратата беше съвсем тясно и тримата се притиснаха плътно един към друг. Зад тях плочата се спусна и зае предишното си място.

Каджи започна да кашля и по звука Дънкан определи, че е сериозно болен. Когато отново успя да си поеме дъх, той изпълзя пред тях и произнесе.

— От тук. Това е пътят за Залата.

Дънкан насочи прожектора, но мракът поглъщаше светлината му само на няколко метра по-нататък.

— Какво става? — попита тя.

— Странни са пътищата на Древните — произнесе напевно Каджи. — Трябва да прекосиш мрака, за да стигнеш светлината.

— Мисля, че ти трябва да вървиш пръв — заяви Муалама.

Каджи ги заобиколи и се изгуби в мрака.

— Вярваш ли му? — попита Дънкан.

Муалама поклати глава.

— Не. Според мен неговият дядо се е опитал да убие сър Ричард Бъртън тук долу.

— Благодаря, че ми го каза навреме.

Муалама се надигна.

— Няма начин да разберем какво се крие там, ако не го последваме. — Той направи няколко крачки и също изчезна. Дънкан остана сама.

Тя пристъпи към завесата от мрак. Никога досега не беше виждала нещо подобно — сякаш светлината се поглъщаше от въздуха. Ушите й изпукаха от резкия спад в налягането. Продължи напред пипнешком, протегнала ръце и напълно заслепена. Стомахът й се бунтуваше и усещането донякъде напомняше краткия период, в който по заповед на „Меджик-12“ бяха включили двигателите на кораба-майка във Втори хангар.

Тя премигна и изведнъж в очите я удари ярка светлина.

— Това е Залата на познанието — обяви Каджи, но Дънкан едва го чу. Гледаше изумено надолу, към черния Сфинкс на пода на подземната кухина.

Москва

1 час и 45 минути до разрушението

Яков изблъска встрани решетката, с която завършваше шахтата, и се изкатери. Търкот го последва. Намираха се в стая, осветена от няколко лампи. Търкот премигна, за да се адаптира към ярката светлина. В стаята имаше няколко големи предмета, но Търкот успя да ги разгледа едва след като зрението му се проясни. Бяха елегантни старовремски карети.

— Сега пък къде попаднахме? — попита Търкот.

— Помниш ли, когато ти казах, че все си патим от късмета? Ако не греша, намираме се в подземията на Кремълския Арсенал.

— Толкова ли е зле? — Търкот заобиколи една от каретите и застана пред масивна, обкована с метални ленти врата.

— В Арсенала се съхранява съкровището на царска Русия — обясни Яков. — Тези карети вероятно са принадлежали на царското семейство — в изложбата на горния етаж има още няколко. Освен това горе са подредени короните на последните царе, иконата на Св. Богородица от Смоленск и скъпоценните яйца на Фаберже.

— И какво от това? — попита Търкот и натисна ръчката на вратата. Според него положението им чувствително се беше подобрило.

— Не отваряй вратата. Готов съм да се обзаложа, че е свързана с общата алармена инсталация. Арсеналът се охранява от голям отряд войници, част от батальона, който е разквартируван постоянно зад стените на Кремъл.

Търкот се дръпна като попарен. Яков спря при вратата, огледа я и обяви:

— От другата страна преминава лазерен лъч. Отвориш ли я и на сантиметър, ще задействаш алармата. Пак я загазихме, приятелю. Както казва народът, от трън та на глог.

Търкот провери автомата си. В пълнителя бяха останали само четири патрона.

— При теб как е? — попита той.

Руснакът огледа пистолета си.

— Имам два. А и не съм склонен да стрелям по сънародници, които само си изпълняват задълженията.

Търкот бръкна в джоба на ризата си и извади сателитния телефон.

— Я да видим дали мога да повикам пожарната команда.