Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

Ал-Иблис внезапно пристъпи към треперещия Хасар.

— Нека бъде божество, щом така искаш. Свърши времето на шикалкавенето. Постави платото под военна охрана и не допускай никого там, каквото и да се случи. С неверниците ще се разправям аз. Ясно ли е?

— Да, господарю — отвърна покорно Хасар и сведе глава.

Москва

2 часа и 10 минути до разрушението

— Майк! — гласът на Яков отекна в бункера.

— Какво? — Търкот продължаваше да тъпче папки в кожената чанта, която се беше издула.

— Мисля, че го намерих.

Търкот изтича в средата на помещението, където Яков стоеше до един отворен сандък. Руснакът бе извадил от вътре метална кутия. Беше от стомана, но инкрустирана със злато и имаше черни закопчалки от добре познатия му аирлиански метал.

Яков вдигна кутията и я завъртя, оглеждайки я от всички страни.

— В придружаващите документи пише, че била открита в подземията на „Вилхелмщрасе“ 77, Берлин, на първи май 1945 г.

— Което означава?

— „Вилхелмщрасе“ 77 е адресът на Райхсканцеларията. Под нея се е намирал бункерът на фюрера.

— Където умрял Хитлер? — попита Търкот, макар вече да знаеше отговора.

Яков доближи кутията до ухото си и леко я разклати.

— Тежичка е, но вътре не помръдва нищо. Я да видим… — той изтри наслоения върху капака прах и отдолу се показаха някакви знаци. Не бяха старорунически, по-скоро китайски.

Търкот чукна върху капака.

— Имаше същия надпис върху обелиска в етиопската пещера, където открихме рубинената сфера. — Той си спомни превода на Нейбингър. — И същото име. Чинг Хо. Китайският изследовател, който през 656 г.пр.Хр. се отправил на пътешествие към Близкия изток и Африка. — Той дръпна закопчалките и повдигна капака. Вътре бе положено издължено острие от фино шлифован метал, дълго шестдесет сантиметра и широко десет в най-дебелата си част. Беше заострено в единия край и имаше отвор за дръжка в другия.

— Копието на съдбата — прошепна Търкот, докато вдигаше острието. — Сега трябва… — той млъкна, прекъснат от оглушителен взрив. Помещението се изпълваше с дим, някой бе хвърлил граната в основата на желязната стълба при входа.

Търкот пъхна Копието обратно в кутията, тикна я в ръцете на Яков и затича наляво, като пътем приготви автомата за стрелба. Той пусна няколко откоса слепешката назад и дочу свистене на куршуми, идващи от същата посока. Проснат по корем, Майк надникна предпазливо зад сандъка, който бе избрал за прикритие. През отвора в тавана се спускаха въоръжени мъже, облечени в маскировъчни униформи. Той се прицели, натисна спусъка и един от нападателите подскочи към стената, където се свлече бавно, оставяйки кървава диря.

Реакцията беше мигновена — върху сандъка се посипа залп от куршуми и наоколо се разхвърчаха трески. Търкот се притисна толкова плътно към бетонния под, че почувства как копчетата на ризата се забиват в плътта му.

Във възцарилата се тишина отекнаха няколко пистолетни изстрели — Яков се опитваше да му осигури прикритие. Търкот използва момента и започна да пълзи назад, отдалечавайки се от нападателите. След като смени позицията, той извади и приготви две от гранатите, които бяха взели от Паша. Едно от нещата, които бе научил от дългия си опит, бе, че попаднеш ли в засада, трябва да действаш светкавично и решително. В никакъв случай не бива да предоставяш инициативата в ръцете на противника или да оставиш ситуацията да се развива от само себе си.

— Яков! — извика той.

— Тук съм! — Руснакът беше някъде вляво и зад него.

— Стълбата след шест секунди по моя команда. Заслепяваща на пет.

— Готов съм!

— Давай! — извика Търкот и дръпна щифтовете на гранатите. След това ги метна, като се премери така, че да прелетят точно под тавана. После клекна, затвори очи и запуши уши с ръце.

Въпреки взетите мерки ушите му зазвъняха болезнено, когато гранатите избухнаха. Без да губи време, той скочи на крака и се затича към стълбата, като си прочистваше пътя със стрелба. С периферното си зрение зърна Яков, който тичаше в същата посока.

Няколко крачки преди стълбата ударникът на автомата щракна на празно. Търкот подскочи и започна да се катери чевръсто, като вземаше по две стъпала наведнъж. Наоколо свистяха куршуми, но той се надяваше, че противникът е заслепен и стреля напосоки. Стигна върха и почти бе избутан отгоре от Яков, който се катереше след него.

Двамата се изтърколиха върху покрива на бункера. Търкот се пресегна да затвори люка, но Яков го стисна с яката си лапа.