Робърт Дохърти - Зона 51 - Сфинксът

— Още един кораб? — попита Кинсейд със затаен дъх.

Форестър поклати глава.

— Не ми се вярва. Нещо друго ще е.

— Какво например?

— Още не знаем.

Кинсейд се опита да си представи какво може да се крие там, дори му хрумнаха няколко възможности, после осъзна, че всъщност повече се бои от тези, които не е в състояние да предвиди.

Москва

3 часа и 25 минути до разрушението

Намираха се във вътрешността на грамадния бетонен бункер, а коридорът се простираше в двете посоки с дължина над сто метра. На равни разстояния бяха разположени дебели извити метални подпори. Коридорът бе пълен със сандъци и озарен от светлината на дузина крушки, провиснали на жици от тавана. Стълбата, по която се бяха спуснали, се намираше точно в центъра.

— Някой със сигурност е слизал тук от време на време да сменя крушките — рече Търкот. — Следователно има път нагоре.

Яков посочи вляво.

— Виж, там има врата. Дали пък Паша не е отговаряла за поддръжката?

— И това да са архивите?

— Да се надяваме, че са те. Не ми се ще пак да се спускам по тръбите. — Яков обърса прахта от близкия сандък. Надписът отгоре беше на руски. „Открито в германското Министерство на авиацията, 1945 г.“

Търкот се огледа и забеляза ръждясал лост, подпрян на един от сандъците.

— Я да видим какво има вътре. — Той пъхна острието на лоста между дъските и напъна. Дъсченият капак се надигна със зловещо скърцане и под него се показа дебела и гладка като стъкло повърхност, покрита с плътен слой прах. Търкот обърса с ръкав стъклото и се наведе да надзърне отблизо.

— О, по дяволите! — изруга той и се отдръпна назад. Стъкленият контейнер бе пълен с течност, в която плуваше грамадно черно око.

— Това ще да е близнакът на Окпашний — отбеляза невъзмутимо Яков. — На прав път сме.

Търкот отново се надвеси и огледа окото. Беше мъртво, по повърхността на сфероидното му тяло се виждаха следите от шевовете при аутопсията.

Търкот отвори и съседните сандъци. Вътре имаше дървени кутии с нацистки обозначения върху тях. Всичките бяха натъпкани с документация. Той вдигна една от папките и я прелисти. Още на първата страница се натъкна на рисунка на Окпашний.

— Как си с немския? — обърна се той към Яков.

— Горе-долу.

— Можеш ли да провериш дали някъде не се споменава Копието?

— Ще погледна.

Докато Яков се ровеше из прашните папки, Търкот извади сателитния телефон. Знаеше, че няма да работи на такава дълбочина, но по-скоро по навик отвори капачето и го включи. Както и предполагаше в слушалката нямаше никакъв звук.

— Много странно нещо — долетя отнякъде гласът на Яков.

Търкот заобиколи няколко сандъка и спря при него.

— Какво откри?

— В тези документи се говори за старозаветен ковчег. — Яков извади една папка и я разтвори. Той плъзна поглед по първата страница. — Това е доклад от разузнавателна операция на СС.

— Къде?

— В Турция. — Устните на Яков помръдваха беззвучно, докато четеше. — През 42-ра. — Той отгърна на следващата страница и там се натъкна на фотография. — Въздушна снимка.

Търкот взе черно-бялата фотография. На нея се виждаше заснежен връх.

— Какво е това?

— Планината Арарат.

— Арарат. — Търкот бързо направи връзката. — Ноевият ковчег? — Той поклати глава. — Не е този, който ни интересува.

— Когато не знаеш какво точно търсиш — произнесе поучително Яков, — не пропускай нито една възможност. — Той разгледа внимателно снимката и чукна с пръст по единия й край. — Това пък какво е?

Беше издължен предмет, който се подаваше от леда. Търкот имаше известен опит с разузнавателните снимки, но качеството на тази бе твърде ниско.

— Вероятно скална издатина.

— Или Ноевият ковчег?

— Какво общо има той с всичко останало, дявол го взел? — възкликна Търкот, но все пак пусна папката в чантата, която бяха взели от Паша. — Хайде, да се хващаме на работа. Трябва да открием Копието.

Авиобазата Нелис

3 часа до разрушението

Часът преди зазоряване бе любимият на фон Сеект. Лежеше в леглото и гледаше към пустинята и далечните тъмни планини, над които блещукаха звезди. Звездите кой знае защо му напомняха за детството му в Южна Германия. Понякога дори му се струваше, че вижда преминаващия отгоре кораб-майка — в новините бяха споменали, че преобръщащият се кораб може да бъде забелязан с невъоръжено око, когато отразява светлина.

Фон Сеект си припомни първия път, когато бе видял кораба — сгушен в подземната кухина, която сега бе известна като Първи хангар на Зона 51.