Иван Димитров - Дарът на Боговете

Здесь есть возможность читать онлайн «Иван Димитров - Дарът на Боговете» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дарът на Боговете: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дарът на Боговете»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Дарът на Боговете — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дарът на Боговете», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Арена?

Черният рицар пред мен измъкна меча от ножницата си със зловещо съскане.

Трябва да се бия.

Не можех да се оставя на нападателя си да ме погуби. Не и в този миг, в тази реалност, този сън.

Може би.

Отдръпнах се ловко настрани и сам се учудих на способностите си. В целия си живот, никога не бях могъл да сторя това толкова бързо. Дори неестествено бързо.

Имаше някаква магия.

Щом рицарят замахна отново, аз се отдръпнах за втори път. Опитах се да сграбча дръжката на бластера, който трябваше да лежи лениво в кобура, но той липсваше.

По дяволите.

Изругах мислено и за трети път избегнах с онази неестествена бързина удара на рицаря в черно.

От къде се взе?

Запитах се, но отговорът сякаш лежеше някъде там в паметта ми. Нали в този свят трябваше да има жители. Не открих такива, въпреки това несъмнено мислите ми бяха получили образ от плът и кръв. Единствено не можех да разбера защо онези, които ни наблюдаваха нямаха форма и лица.

Отдръпнах се назад.

Дистанцията между мен и рицаря се увеличи неимоверно, но онзи не се отказа. Бавно продължаваше да се приближава към мен с една твърдоглава увереност.

Огледах се.

Имаше ли тук мечове?

Нямах време да си помисля, защо се запитах именно това — мечът стоеше примамливо забит в тревата до крака ми. Само трябваше да го измъкна от земята.

Това и сторих.

А в следващият миг парирах атаката на черния рицар. Прозвуча зловещ метален звън. По остриетата на оръжията ни прелетяха искри. Онзи се опита да ме изблъска назад.

Странно.

В онзи миг дори не помръднах. Стоях като закован за земята.

Рицарят забеляза това, отстъпи назад и пробва светкавичен удар от дясно.

Отново го парирах без проблем. Никога не бях тренирал фехтовка, а от мечове си нямах и най-малка представа, но това въобще не ме затрудни. Сякаш цял живот бях въртял хладните оръжия в ръце. Имах чувството, че съм попаднал в кожата на Конан.

От към публиката долетя ръкопляскане.

За миг погледнах натам — онези тъмни безформени силуети стояха неподвижно както някакви статуи, без дори да правят опит да се движат, а звука идваше от тях.

Можеше ли да има замаскиран високоговорител?

Ударът на рицарят ме изненада.

В един миг бях насочил вниманието си към изкуствената публика, до колкото така можеха да бъдат наречени онези зловещи фигури на трибуната, а в следващия с огромни усилия успях да се отдръпна от смъртоностната дъга на противниковият меч.

Острието докосна леко ръкава на лявата ми ръка и кръвта обагри дрехите ми в алено.

Болка.

Усещах болка. Силна болка. Но защо? Това не можеше да е сън. В сънищата човек не можеше да умре, не можеше да се нарани наистина. Но имаше кошмари. Можеше ли това да е такъв? Заблуждавах ли се или се самозагългвах?

Не може да е сън.

И сигурно не бе такъв. Но до колко можеше да е реалност? Човечеството бе загинало. Аз бях последният отцелял. Следвах гарвана до тази планета. А къде бе тя? И онзи град? Момичето? Скелето на пирамидата и цялата тази бъркотия сега?

Цветето.

Слънцето.

Рицарят.

Какво можеше да означава това?

Не знаех, а въобще можех ли да разбера? Имаше ли някаква възможност да открия търсения отговор? Щях ли въобще някога да открия нужните отговори?

Рицарят замахна отново.

Отбих удара му и преминах в атака. Беше ме обзел гняв. Болката. Раната и кръвта. Той искаше да ме убие. Аз ще го убия. Не може да си играе така с мен.

Рицарят премина в защита и отстъпление. За миг насочи погледа си към безформените силуети на трибуната. Сякаш в погледа му забелязах отчаяние.

Нанесох нов удар, мечовете ни се срещнаха и с всичка сила го изблъсках на тревата. Избих оръжието от ръката му и задъхан насочих острието към врата му.

Предаваш ли се?

Не го запитах. Стоях така и дишах тежко. А рицарят продължаваше да ме наблюдава с онзи безразличен поглед, присъщ на обречените на смърт.

Погледнах към трибуната.

Защо го правя?

Ако можех да определя по някакъв начин реакцията им то несъмнено те бяха стиснали юмрци с палци насочени надолу.

Убий го.

Зовяха ме гласовете им.

Аз продължавах да стоя с насочено към врата на рицаря острие, дишайки тежко.

Не исках да го убивам. Но той щеше да го стори. Нямаше да се поколебае и за миг. Щеше да ме довърши в мига, когато му се отдадеше това.

Защо изчаквам?

Не трябваше да го убивам. Не трябваше да убивам когото и да е. Хората се погубиха взаимно. Те не успяха да се вземат в ръце и да спрат братоубийствената война. Хванаха се за гърлата и това доведе до гибелта на расата ни.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дарът на Боговете»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дарът на Боговете» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Дарът на Боговете»

Обсуждение, отзывы о книге «Дарът на Боговете» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x