• Пожаловаться

Иван Димитров: Приказка за смъртта

Здесь есть возможность читать онлайн «Иван Димитров: Приказка за смъртта» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Приказка за смъртта: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Приказка за смъртта»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Иван Димитров: другие книги автора


Кто написал Приказка за смъртта? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Приказка за смъртта — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Приказка за смъртта», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Иван Димитров

Приказка за смъртта

…In The Land Of The Last Horizon.

Ronnie James Dio

Около мен се простираше необятната пустиня. Вятърът навяваше сухия пясък и той плющеше в дрехите ми. Слънцето се бе скрило отдавна, дало място на мрака.

Аз вървях напред към безкрая без цел. Без желание да продължа, но го правех. Нещо ме караше да се движа, да не спирам. Някаква сила ме водеше напред и напред.

Когато видях играещите в мрака пламъци на бивак. Не след дълго достигнах до него.

Седнах до огъня и насочих поглед към седящия отсреща ми силует в черна роба и качулка на главата.

— Добра среща, странниче. — рече онзи с дращещ глас.

— Добра. — думите се отрониха, без да го бях пожелал.

— Виждам, че си вървял доста дълго. — допълни непознатият.

За миг се замислих. От както се бях озовал тук, вървях вече няколко дена, а може би месец, година или пък две. Времето се бе разтеглило до безкрайност. Сякаш онзи миг, когато сънят ми изведнъж се сля с реалността и видях себе си, лежащ неподвижно на земята с окърванения меч в ръка, бе преди малко. Сякаш преди да се озова тук изпитвах някакъв страх. Струва ми се глупаво, защото в този свят нямаше от какво да се страхувам. Или се заблуждавах?

— Може би. Не знам. — изведнъж отвърнах аз. — Не знам колко време е изминало.

— Разбирам те. — рече силуетът. — Преди време и аз извървях дългия път до тук, а после всичко свърши.

— Как така свърши? — запитах неразбиращо.

— Искаш ли вино? — опита се да смени темата онзи.

Замислих се от колко време не съм вкусвал нещо. Ден, седмица, година или повече. Устата ми бе пресъхнала. В съзнането ми се прокрадна болезнената мисъл да пийна малко.

Не беше грях.

— Не, благодаря. — отвърнах и сам се изненадах от отговора си. Какво ставаше с мен?

— Както желаеш. — рече непознатият. За миг се загледа в издигналата се в небето кръгла луна. — Страхувал ли си се някога от нещо? Истински?

— Да. — отвърнах машинално и за миг замръзнах като вкаменен. Защо по дяволите му бе на непознатия да узнае това?

— От какво? — последва новия въпрос на онзи в робата.

Спомените се върнаха отново.

Мечът плющеше зловещо сред вражеските редици. Острието му блестеше под слънчевите лъчи. Ръцете ми бяха обляни в кръв, оръжието също. Толкова много противници бях съсякъл. В онзи миг на отчаяние, когато врагът бе обсадил крепоста и в последствие беше проникнал вътре, нямаше възможност за отстъпление. Зад стените имаше много невинни, които не трябваше да загинат. Не биваше да допуснем това. Бяхме оцелели малцина и съдбата на всички сега стоеше в нашите ръце.

Никога не се бях страхувал. Нито смъртта, нито адът ме бяха плашили през целия ми живот. Бях се родил с меч в ръката и смелост в сърцето. Когато всички бяхме роби, единственият ни избор бе да се борим за себе си и за свободата.

Но в онзи миг, застанал срещу вражеските орди, за пръв път изпитах чувството на страх. Не за мен. Не за „спасението на душата ми“ както непрекъснато ни набиваха в главите духовниците, защото през живота си бях извършил достатъчно грехове, за бъда осъден на вечните мъки в пъкъла. Беше ме страх за живота на всички онези невинни хора в крепостта. Враговете нямаше да пожалят нито един от тях. Щяха да насилят девойките, да убият старците и мъжете, а децата да пленят в робство.

Спомените избледняха.

Един боец лежеше облян в кръв на застланото от трупове бойно поле, а битката около него продължаваше. Нямаше време да се мисли за мъртвите. Врагът беше в крепостта и трябваше да бъде отблъснат, с цената на всичко. Дори старците и децата се включиха в борбата.

Тръснах глава.

— От какво? — повтори непознатият.

— Няма значение. — рекох и махнах с ръка. — Да забравим за това.

— Може би. — и поклати глава. — Но сега не те е страх. Сега се чувстваш изгубен и самотен. Нали?

Замълчах. Трудно ми бе да отговоря на този въпрос. В гърлото ми сякаш беше заседнала буца. Толкова време бе минало от онези мигове, когато заедно с бойните си другари сядахме на по кана вино в някоя кръчма или се забавлявахме с леките момичета.

Да. Трудно бе да кажеш истината на този непознат. В него имаше нещо студено и далечно, сякаш не бе от тази реалност, сякаш не бе от човешкия свят. Но къде наистина бях? Това беше ли човешки свят? Можеше ли да се нарече така?

— Ела насам. — и девойката, която изникна от заобиколилия бивака мрак докосна нежно кокалестата му ръка.

Кокалеста? Защо?

Съзнанието ми се самоизключи. Сякаш не искаше да осъзнае истината, която бе открило в този миг.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Приказка за смъртта»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Приказка за смъртта» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Приказка за смъртта»

Обсуждение, отзывы о книге «Приказка за смъртта» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.