Иван Димитров: Очи в стъкленица

Къщата се бе появила отново… С нея и пречуствието за наближаваща беда. Нещо щеше да се случи и то скоро.

Нощта бе настъпила. Булото на непрогледния мрак бе паднало над Дарк Сити. Улиците бяха пусти. Хората се бяха прибрали отдавна зад бетонните стени на жилищата си.

На спирката пред блок 834 чакаше едно хлапе. Беше на около петнадесет. Слушаше музика на уокмена си и от време на време поглеждаше към пътя с надеждата да види фаровете на задаващ се автобус.

Чакаше от половин час. Беше му омръзнало от номерата на шофьорите от обществения транспорт, но трябваше да се примири — билетите бяха по-евтини от такситата.

Хлапето запали цигара и увеличи музиката до край. В същия миг на осветения от уличната лампа асфалт пред него изникна приближаващата се катранено черна сянка на дребно прегърбено човече.

Момчето се обърна мигновенно и погледа му срещна този на човечето. Последва свистене и подобен на копие прът го промуши в гърдите. От раната шурна кръв и обагри асфалта в червено.

Миг по-късно хлапето се строполи безжизнено на земята.

Прегърбеното човече се приближи до жертвата си. Наведе се и с дългите остри нокти на дясната си ръка бръкна в едната очна кухина. Извади окото и го прибра в малка стъкленица, пълна с формалин.

Повтори операцията и с другото…

За миг около фигурата му се появи неестествено синкаво сияние.

— По-силен. — рече съществото и се изкиска зловещо.

Джони взе вестника от масата в хола и обърна направо на последната страница, където обикновено публикуваха новините за престъпленията.

„Ново убийство — Жертвата пак без очи.“ — заглавието на едната от статиите накара Джони да потрепера.

„Знаех си. Знаех си.“ — рече си младежът. — „Когато се появи онази къща винаги се случва нещо лошо, вигнаги някой загива и винаги трупа на мъртвеца е с извадени очи. Но нали не съм аз жертвата. Какво от това.“ — и после отново се появи странното пречуствие, че греши, че все някога ще дойде и неговия ред.

Джони обърна на спортните страници.

„Дарк Сити Сокър среща Кингтън Годс в другиден.“ — с прочита на заглавието, странното пречуствие изчезна.

Следобеда, преди да тръгне за мача с приятелите си, Джони видя отново къщата сред Лангорската горичка. Заедно с нея се появи и чуството за наближаваща беда.

Вече бе почти двадесет и два, когато мачът приключи и Джони и приятелите му излязоха от стадиона, и се отправиха към спирката на автобуса. Наоколо се стелеше, обгърналата отдавна града пролетна мъгла.

Спирката бе препълнена от запалянковци. Щом пристигнеше някакъв автобус всички се скупчваха около него и правиха опит да се качат. Някои успяваха, други не.

С доста труд Джони и приятелите му успяха да се набутат в един препълнен 76, с който продължиха към домовете си.

Половин час по-късно от цялата група в автобуса остана само Джони. Другите бяха слязли на своите спирки.

Когато дойде и неговия ред, той се придвижи до вратата. Там бе застанала едвам държаща се на бастуна си възрастна жена. До нея стояха две щайги с ягоди.

„Как по дяволите, бабката е качила щайгите“ — помисли си Джони и рече:

— Ще слизате ли сега?

— Да. — отвърна му възрастната дама.

— Да ви помогна ли да свалите щайгите?

— Ако не ви затруднява.

Щом стигна спирката автобусът спря и отвори вратите. Младежът вдигна товара и слезе, внимавайки да не клати много щайгите, за да не разсипе намиращите се в тях ягоди. А после, след като стъпи на тротоара, остави товара на земята и изчака да слезе възрастната жена. След нея автобусът затвори вратите и продължи нататък по маршрута си.

— Много благодаря, младежо. — неестествено заговори възрастната дама.

— Няма защо. — отвърна Джони и погледът му неволно улови чезнещите в мъглата габарити на атобуса. — Лека вечер. — допълни той. Обърна се и тръгна по тротоара.

Не беше изминал и десет метра, когато до ушите му достигна едвам доловимия звук от стъпки. Обърна се и видя прокрадващата се откъм гърба му старица. В същия миг бабката замахна с бастуна си.

Джони отскочи в страни и избегна описаната от бастуна дъга. А после с един удар с крак изби оръжието на старицата от ръката и.

Бабката се изхили зловещо и ноктите на ръцете и се издължиха мигновенно. Фигурата и започна да се променя. Косата и изпокапа. Кожата и се набръчка и на места по нея са появиха гнойни циреи…

Джони гледаше метаморфозата като вкаменен. А когато тя приключи на мястото на старицата вече стоеше едно дребно прегърбено човече.