Иван Димитров - Мечове в леда(Антология на съвременното българско фентъзи)

Преди около две години навън валеше сняг. Хубав, на парцали и натрупваше. Тогава, до този момент, зимата бе студена, но суха, отблъскваща и депресираща със своята сивота. Но когато снегът заваля, всичко стана някак по-чисто и по-хубаво. Излязох и се оставих на снежинките да ме навалят, с удоволствие усетих как натрупания сняг хрупаше под краката ми. Разхождах се в снеговитата вечер, дишайки с пълни гърди от зимния въздух.

Пиша ви всичко това, за да ви кажа, че много обичам зимата, а в книгата, която държите, е съчетана с другата ми голяма любов — фентъзито. Именно такива разходки из снега родиха в главата ми светът на Ледената планина, с който вие ще се запознаете. И когато моят приятел Бранимир Събев ми показа свое произведение, в което дъхът на героите излиза на пара, реших да направим сборник с фентъзи разкази, посветени на най-студеният, но и може би най-приказният сезон. Към мен и Бранко в компанията се присъединиха още приятели от Националния клуб за фентъзи и хорър — Иван Димитров, с който заедно стояхме на първите сбирки преди 10 години, Васил Мирчев младши, с който направихме фентъзи портала „Цитаделата“, младият, но много талантлив Станьо Желев, а също и Яна Маркова — талантлив писател и преводач, а също и дама, която да освежи иначе доста варварската компания. Всеки от нас ви разказва една история за зимата, която освен с лед и сняг е поръсена с характерния, несравнимо сладък вкус на магията, втъкана в жанра фентъзи.

Надявам се четенето на получения специалитет да ви се услади толкова, колкото на мен и останалите автори — подготвянето му.

Искрено Ваш:

Александър Драганов,

председател на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър

Александър Драганов е роден на 10.10.1984 година в град София. Завършва средно образование в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и е бакалавър по културология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Запалва се от невръстна възраст по фентъзито, след като прочита романа „Билбо Бегинс или дотам и обратно“ на Дж. Р. Р. Толкин, като страстта му към жанра се запазва и до днес. Започва да пише още в училище, а първият му публикуван разказ е „Кошмар сред руините“ в списание „Фентъзи фактор“ (2001 г.). Във „Фентъзи фактор“ започва да пише разкази по светът за ролеви игри Магландиум, като негови произведения са „Пламъци от ада“, „За славата на светлината“ (в списанието), „Старият храм“ (в сборника „Замъкът на престола“). През 2003 година участва в сборника „Звяр незнаен“ с разказа „Мечтата на стария рицар“. Участвал е и в риалити романите на радио София „Стражите на съзвездие Пентаграм II: Семената на покварата“ и „Коварна Варна III“. Лауреат на престижната награда „Златната Руна“ през 2006 г. за особени заслуги в областта на фентъзито.

През 2007 година издава първата си самостоятелна книга „Перлата на феникса“, начало на поредицата „Хрониките на Ралмия“. Останалите части от сагата, както и други произведения на автора, могат да се намерят във фентъзи портала „Цитаделата“ — www.citadelata.com.

Освен на художествена литература, Драганов е автор още на огромен брой статии, публикувани най-вече в „Цитаделата“, но също така и в издания от периодичния печат като „Християнство и култура“, „Гласове“, „Фентъзи фактор“. Превеждал е от английски изтъкнати фентъзи автори като Р. А. Салваторе, Рик Риърдън и Касандра Клеър.

От училище се занимава и с клубна дейност, като през 1999 година основава училищен фентъзи клуб „Дракон“ в НГДЕК, а през 2001 година е сред първите членове на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър „Конан“. От 2003 година до днес той е председател на НКФХ.

Казвам се Алтиарин и съм дете на мрака — от расата, която човеците наричат черни елфи. Роден съм в Иррхас-Аббат, Града на Странните Удоволствия, под черните кули на Храма, посветен на Рамкар-Дамн, нашия бог; тези кули се издигат толкова високо, че върховете им се губят дори от нашия, виждащ надалеч взор. По произход съм това, което хората наричат Лорд на Мрака — син на една от благородническите фамилии на нашата древна и могъща раса — и съм възпитан като такъв; владея четмото и писмото както на моите събратя, така и на нашите презрени светли братовчеди, макар и да не зная езика на хората — еднодневките, живеещи между нашите две държави, оградени от Мрулл’аббан, Планината на Ледените Хребети, от едната страна, и Древния лес на Прамайката от другата.