Фридрих Ницше: Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)

Да запазиш своята веселост пред мрачното и ужасно отговорно дело е повече от изкуство. И все пак — има ли на света нещо по-нужно от доброто настроение? Не успява онзи, на когото липсват дързост и лудория. Едва излишъкът от сила е доказателство за нейното съществуване. Преоценка на всички ценности — чудовищната черна въпросителна, засенчваща оногова, дръзнал да преоценява — такава съдбовна задача изисква всеки миг да си озарен от слънчевите лъчи, да си се отървал от тежката, от прекомерната сериозност. Всяко средство за целта е оправдано, всеки „случай“ е щастие. И преди всичко войната. Именно тя е била най-умното и правилно действие на всеки задълбочен дух, в самото раняване се съдържа изцелението. Една сентенция, въпросът за чийто произход предоставям на учената любознателност, отдавна вече е моят девиз: increscunt animi, virescit virtus1 1 При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел. — Бел. прев. .

Друго средство, което при известни обстоятелства предпочитам, е изследването на боговете . На земята съществуват повече богове, отколкото реалности, оттук и моят „зъл поглед“ към този свят, и злото ми ухо… Да зададеш своите въпроси с чук в ръка и в отговор да чуеш известния кух, празен звук, свидетелствуващ за изсъхнали вътрешности — какво възхищение за човек с остър слух и особено за мен, стария психолог и мишелов, за когото всичко онова, което старателно притихва, трябва да прокънти оглушително .

Както се вижда от заглавието, това писание ще бъде една почивка преди всичко — едно слънчево зайче, едно отклонение от безделието на психолога. А защо не и една нова война? Този кратък текст е всъщност велико обявяване на война , а що се отнася до изследването на боговете, става дума не за временните, а за вечните богове, които чукът ще провери като камертон. Защото няма по-остарели, по-убедителни и по-високомерни богове… И по-кухи… Това не пречи на всички да вярват в тях, макар понякога, от благородство навярно, да не ги наричат богове.

ТОРИНО, 30 септември 1888,

деня, в който завърших първата книга от „преоценката на всички ценности“ .

Фридрих Ницше

Безделието е началото на всички психологии. Какво? Нима психологията е порок?

И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае …

За да живееш в самота, трябва да си животно или бог — казва Аристотел. Липсва третият случай — трябва да бъдеш и двете — философ .

„Всяка истина е проста.“ — Не е ли това двойна лъжа?

Веднъж завинаги искам да не знам много. — Мъдростта слага граници и на познанието.

В истинската си природа човек най-добре си почива от своята предвзетост — от душевността си…

Какво? Човекът ли е божия грешка? Или бог е грешка на човека?

От военната школа на живота. — Онова, което не ме убива, ме прави по-силен.

Помогни си сам — тогава и друг ще ти помогне. Принцип на любовта към ближния.

Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй! — Угризенията на съвестта са порок.

Може ли едно магаре да бъде трагично? Да пропаднеш в бездната с товар, който нито можеш да носиш, нито да отхвърлиш… Случаят на философите.

Имаш ли своето защо? към живота, ще можеш да понесеш почти всяко как? . — Човек не се стреми към щастие, това прави само англичанинът.

Мъжът създал жената — и от какво? От едно ребро на своя бог, на своя „идеал“…

Какво? Ти търсиш? Искаш да се видиш умножен десетки в стотици пъти? Търсиш сподвижници? — Търси нули !

Такива като мен, чиито трудове ще бъдат издавани след смъртта им, биват по-трудно разбираеми от съвременниците, но по-добре чути . И по-точно: ние никога няма да бъдем разбрани — оттук и авторитетът ни…

Между жени. — „Истината? Нима не я познавате? Не е ли тя атентат срещу цялата ни срамежливост?“

Обичам онзи артист, който се съобразява със своите потребности — всъщност той иска само две неща: своя хляб и своето изкуство — panem en cirken2 2 Хляб и зрелища. — Бел. прев. .