Маги Дейвис - Кристално сърце

— Вилърс иска да знае… дали е имало нещо, което сте могъл да възприемете като обида? И защо имуществото й се товари на каруци и се откарва?

— Това е незаконно! — измърмори някой в множеството.

За Нийл беше ясно, че те искат всъщност да разберат какво има намерение да прави с вдовицата, но понеже се боят да зададат този въпрос, изобщо не я споменават и говорят само за имуществото.

— Ами всичко в този дом ще бъде откарано в крепостта. Вдовицата и нейният син също.

Мъжете се спогледаха нерешително.

— И да ви е ясно — продължи Нийл. — Аз не конфискувам имуществото й, а гледам на него като на зестра. Понеже още днес ще се оженя за вдовицата.

Събралите се затаиха слисано дъх.

— Но тя изобщо не желае да се омъжва! — възкликна някой. — Това го знае всеки в Морлекс.

— Милорд, госпожа Нюмарч е член на гилдията. Толкова много ергени й пращаха сватовницата от Йорк да я молят за ръката й, но тя…

— Тя ще се омъжи за мен — отсече Нийл. — И по този въпрос нито дума повече.

Той хвана момчето за ръка, влезе с него в двора и заповяда да заключат портата. Няколко секунди отвън не се чуваше нищо. После някой почука.

Нийл изобщо не обърна внимание. Той извика Джосрън и Уолтър. В този миг от къщата изнасяха едно легло и рицарите пуфтяха, защото явно беше много тежко.

Нийл спря и видя как качиха леглото на една каруца. Беше обрамчено с балдахин от сини кадифени златотъкани завеси.

Съзнанието, че познава това легло, го порази като мълния. Нима би могъл да го забрави? Или нощта, която бе прекарал в него? Тогава, преди десет години, в Рексам.

За малко да се разсмее. Не беше ли повече от справедливо да вземе сега проклетото легло?

— Намери свещеника — заповяда той на Уолтър. — Искам да кажа младия, той ми се видя достатъчно подкупен. И го заведи в крепостта.

След това се обърна към Джосрън.

— Момчето каза, че имало пони. Качи го на него и не го изпускай от очи.

— Сър! Бих искал да остана при майка си — каза с разтреперани устни Магнус.

Нийл сложи за един кратък миг ръка на главата на сина си.

— Разбрахме се, нали? Не го изпускай от очи.

След това новият господар на Морлекс се обърна, прекоси двора и отиде да поговори с вдовицата на златаря. Само след няколко минути тя щеше да знае какво е намислил.

Седларят и племенникът му продължаваха да стоят на улицата, скръстили ръце на гърдите. Уотрис, ковачът, помагаше на нисичкия дебел винар да стане.

— Майчице Богородичке, чухте ли го? — възкликна Вилърс. — Иска да се ожени за нея! Е, все е по-добре, отколкото…

— Ти вярваш ли го? — сопна му се младият Фулър, който си беше проправил път през множеството. — Ти не видя ли как я беше стиснал за гърлото?

— Кой може да каже какво се крие зад всичко това? — обади се седларят от Чърк.

— Добре де, твърди, че иска да се ожени за нея, но то може да е само колкото да отмъкне имането на стария Бърнард в крепостта. Крал Хенри е обещал в Лондон на гилдиите, че такива работи вече няма да стават. Те са противозаконни. Кралят е казал, че няма да допусне такова нещо да се случи.

— Стига бе… кралят казва, каквото трябва да каже — сопна му се Фулър. — Някой да я е видял? А дали не я е бил? Клетата жена е негова пленница.

— Я по-спокойно — обади се един тъкач. — Не искаме да си имаме неприятности.

— Да, наистина, кой знае какво се крие зад всичко това — присъедини се към него и винарят. — Не видяхте ли колко му прилича момчето?

— Най-добре ще е май да съобщим за станалото на майсторите в Честър, те може и да разберат — избоботи ковачът.

Младоженката се бранеше с ръце и крака, когато я довлякоха пред младия свещеник, и крещеше толкова силно, че Магнус щеше да й се притече на помощ, ако не го държаха толкова здраво. Нийл я хвана за ръцете и я разтърси.

— Вие ще се омъжите за мен — изрева той. — В противен случай ще пратя момчето още тази вечер при двора на граф Честър, за да стане негов паж…

Емелин го погледна гневно, но сподави воплите си. Сватбената церемония се състоя във вътрешния двор на крепостта в присъствието на гасконците и някои от собствените й слуги, които бяха придружили каруците. При последните думи на свещеника заваля дъжд като из ведро. Някои от рицарите изтичаха към каруците, други — в останалата без покрив кула, в която бяха настанени.

Уолтър придружи новата господарка на крепостта до тъй наречената господарска кула. След малко се върна и съобщи, че стълбата се е оказала прекалено тясна, за да се занесе леглото в покоите на младоженците. Нийл изруга и тръгна да търси Торъл, комуто заповяда да покаже на гасконците как да го разглобят.