Маги Дейвис - Кристално сърце

— Налага ли се да правиш такава физиономия? — възкликна Емелин. — Добре де, разрешавам ти да яздиш зад Еймърик-старши. Така поне ще зная къде си.

Ковачът си проправяше бързо път през тълпата, за да дойде при тях. Комедиантите от каруцата на хлебаря бяха бесни, защото тази година щяха да получат само два чувала хляб. Заканваха се да не участват в шествието, защото се бояха от гнева на зрителите, когато хлябът свърши.

Емелин въздъхна. Можеше да разбере комедиантите. Но какво ли беше сторил Улфър с парите, които му беше дала, за да купи брашно и сланина?

До нея дотича един от тъкачите.

— Не е бивало да давате парите на хлебаря — каза той с упрек. — Много по-добре щеше да е, ако вие бяхте купили хляба в Чърк. Няма да се учудя, ако възникнат трудности… нали знаете колко невъздържани стават селяните, когато решат, че са ги минали.

Емелин отново въздъхна. Овчарите, секачите и въглищарите наистина бяха доста диви момчета, но за щастие се появяваха само на празнични дни в града.

Такъв ден беше и днес и те бяха дошли до един. За пръв път след края на войната се бяха събрали толкова много хора, не само заради процесията, но най-вече за да видят новия господар. Каруците стояха плътно една до друга на ливадата, воловете ревяха, от глад или от нетърпение.

— Добре, че сте тук, госпожо Емелин — извика развълнувана жената на хлебаря. — Сигурна съм, че ще оправите всичко. Твърденията на комедиантите са нагла лъжа. До снощи тук имаше предостатъчно чували с хляб. Видях със собствените си очи как ги товареха на каруцата.

Емелин се спеши и поведе коня си за юздата, запътена към ухилените комедианти. Веднага разбра, че са пили. Двама от тях бяха още много млади, третият беше с брада. Стори й се някак познат. Можеше да се закълне, че е същият момък, който игра преди години Христос и така се беше напил, че не можа една дума да изрече като хората.

— Хляб? — измърмори той и впери нагъл поглед в Емелин.

— Защо трябва да се тревожим? Нали имаме чудесни пастети, ще си хапваме от тях…

Жената на хлебаря едва не се задави от яд и трябваше дълго да кашля.

Емелин не се боеше от пияници.

— Нашият господар е много строг и не знае милост — каза тя. — Готов ли сте да играете ролята на еднорък човек?

Младежите наскачаха от каруцата и офейкаха. Всяко дете знаеше какво е наказанието за кражба. Една жена излезе напред, сложила ръце на хълбоците.

— Чувалите са долу при реката — призна си плачливо тя. — Искахме да се запасим малко и…

— Глупости! Искали сте да продадете хляба — каза Еймърик.

— Не е да не знаем колко крадливи са тия комедианти.

Емелин прехапа устна. Как да оправи нещата? Ако натири комедиантите да вървят по дяволите, хлебарят никога няма да й прости, защото неговото представление щеше да пропадне.

— Станете! — извика тя на брадатия, който изпълни с мъка заповедта и я погледна глупаво. — Съветвам ви този път да изиграете с подобаваща сериозност ролята на Христос, в противен случай ще осведомя новия ни господар, че сте не само крадец, но и безбожник, който се е осмелил да открадне светия хляб на гилдията на хлебарите.

— О, моля ви, не го правете, госпожо — завайка се жената. — Одо ще си изпълни добре ролята, кълна ви се. Няма да даде повод за оплаквания.

Одо явно беше проумял заплахата, защото се залови ревностно да оправи завесите на сцената, да събере дървените риби и да викне на младежите да се върнат.

Емелин го наблюдава известно време, а после нареди на Еймърик да язди заедно с хлебарите и да ги държи под око, за да не направят още някоя глупост.

Каруците потеглиха бавно. Селяните удряха животните с къси дъбови цепеници, които често използваха и като оръжие. Най-хубава беше несъмнено каруцата на винаря. Отец Уилбърт, старият глух свещеник, водеше шествието. Той носеше разкошна везана хоругва, която се пазеше обикновено в църквата. Следваше го един по-млад свещеник, когото никой в града не можеше да понася. Музикантите засвириха и една жена запя хубава песен. Млада двойка беше повела няколко кучета, които подскачаха на задни крака. Малки момчета тичаха подир каруците и изпълняваха лесни акробатични номера. Френските рицари на новия господар яздеха в пълно бойно въоръжение конете си и не откъсваха святкащи черни очи от селските девойчета.

От двете страни на пътя бяха застанали по-бедните хора, често облечени само с дълги и груби ризи, те паднаха на колене, когато каруците почнаха да минават край тях. Жалкият им вид накара Емелин да си помисли за мнимия Христос, който се беше опитал да открадне чувалите с хляб. Радваше се, че е помолила Еймърик да го държи под око.