Нелсън Демил - Дъщерята на генерала

Кент се изправи и каза:

— Няма да слушам всичко това.

Аз също се изправих.

— Мисля, че трябва. Моля седнете… Наистина трябва да сте тук.

Той като че ли се колебаеше дали да остане или да тръгне, но това беше привидно. В момента тук ставаше най-важното събитие в живота му и ако тръгнеше, то щеше да се случи без него.

Той седна с престорена неохота и аз също седнах.

Синтия продължи да чете, като че ли нищо не се беше случило. Тя намери един особено извратен случай и прочете:

Бил наистина се запали по сексуалната асфиксия, след като й се беше противопоставял толкова дълго. Любимото му е да си сложи примка около врата и да се окачи на кука от тавана, докато аз му духам. Харесва му също така и да ме върже за леглото, както направи тази нощ, и да затегне въже около врата ми, докато ми слага големия вибратор. Вече е добър и аз получавам силни и многобройни оргазми.

Синтия погледна към Кент, а после прелисти страниците.

Кент, като че ли вече не беше нито ядосан, нито притеснен, нито пък се чувстваше неудобно. Всъщност той изглеждаше някак си отнесен, като че ли си спомняше тези по-добри дни или пък гледаше в бъдещето, което не беше добро.

Синтия прочете последната страница, която Грейс ни беше прочела по телефона.

Бил отново започва да проява собственическо отношение. Мислех, че сме разрешили този въпрос. Тази вечер се появи, докато Тед Бауз беше тук. Тед и аз все още не бяхме слезли долу и той и Бил пийнаха по нещо във всекидневната, и Бил се държа отвратително и началнически. Накрая Тед си тръгна и Бил и аз си казахме някои неща. Каза, че е готов да остави жена си и да си подаде оставката, ако му обещая да живея с него, или да се оженя за него. Той знае защо правя това, което правя с него и с другите мъже, но започва да си мисли, че между нас има нещо повече. Той се мъчи да ми оказва натиск и аз му казах да спре. Тази вечер той дори не искаше секс. Просто иска да говори. Оставих го да говори, но не ми хареса това, което каза. Защо някои мъже мислят, че трябва да са рицари с блестяща броня? Нямам нужда от рицар. Аз сама съм си рицар, аз съм си дракон и живея в собствения си замък. Всички останали са статисти или изпълнители на второстепенни роли. Бил не е особено схватлив. Той не разбира, така че не се опитвам да му обяснявам. Казах му, че ще помисля върху предложението му, но междувременно би ли идвал тук само с предварителна уговорка? Това го вбеси и той действително ме удари, после смъкна дрехите ми и ме изнасили на пода на всекидневната. Когато свърши, като че ли се чувстваше по-добре, и после си тръгна сърдит. Разбирам, че може да бъде опасен, но не ме интересува и всъщност от всичките той е единственият освен Уес, който наистина ме е заплашвал или удрял и това е единственото нещо, което прави Бил Кент по-интересен.

Синтия остави листите и ние всички останахме седнали. Попитах Кент:

— Изнасилил си я там, на пода на всекидневната? — кимнах към съседната стая.

Кент не отговаряше на въпроси, но каза:

— Ако целта ви е да ме унижите, вършите го добре.

Отвърнах:

— Целта ми, полковник, е да открия кой е убил Ан Камбъл и не на последно място, да открия защо.

— Да не мислите, че аз… че зная нещо, за което не казвам?

— Да, така мислим.

Взех дистанционното управление и включих телевизора и видеото. Появи се лицето на Ан Камбъл по средата на лекция. Казах на Кент:

— Имаш ли нещо против? Тази жена ме омагьосва, така както мисля е омагьосвала теб и другите. Имам нужда да я виждам от време на време. Помага ми.

Капитан Ан Камбъл говореше:

— Възниква моралният въпрос за приложението на психологията, която иначе е наука за лечение, като средство за водене на война. — Ан Камбъл взе микрофона от катедрата и тръгна към камерата. Тя седна на пода, а краката й висяха от края на подиума и каза: — Така мога да ви виждам по-добре, момчета.

Погледнах към Кент, когото наблюдавах внимателно и ако можех да съдя за чувствата му по моите, предполагам, че той искаше тя да е жива в същата тази стая, така че да може да разговаря с нея и да я докосва.

Ан Камбъл продължи да говори за морала при воденето на психологическа война и за нуждите, желанията и страховете на човешките същества изобщо. Тя каза:

— Психологията е нежно оръжие — това не е 155-милиметров снаряд, но с листовки и радиопредавания могат да се превземат повече вражески батальони, отколкото с взривни устройства. Не е нужно да се убиват хора, ако можете да ги накарате да се подчинят на волята ви. Да видиш вражеския войник, който бяга с вдигнати ръце към теб и се хвърля на колене в краката ти носи, много по-голямо удовлетворение, отколкото да го убиеш.