Нелсън Демил - Дъщерята на генерала

Казах на полковник Кент:

— Следиш ли това?

Той ме погледна, но отново не каза нищо. Синтия го подтикна:

— Полковник, това, което, искаме да кажем, е, че нито полковник Мур, нито генерал Камбъл са убили Ан. Бил е много сложен сценарий, изграден с военна точност, нещо като психологически капан за генерала. Тя не се е готвела за среща с любовник там, така както ние предполагахме, нито пък е била изненадана от сексуален маниак. Разчиствала е сметки с баща си.

Кент не поиска да му обясним това, просто гледаше към екрана.

Синтия обясни:

— Тя е била изнасилена, докато е била в Уест Пойнт и баща й я е принудил да премълчи и е участвал в заговор с хора от висшите кръгове за потулване на случая. Знаехте ли за това?

Той погледна към Синтия, но с нищо не показа, че е разбрал и дума от това, което тя каза. Синтия продължи:

— Тя е пресъздавала това, което й се е случило в Уест Пойнт, за да шокира и унизи баща си.

Мислех, че може би Кент не трябваше да знае всичко това, но предвид сегашното му състояние, може би беше по-добре да го знае.

— Ти мислеше, че е била там, за да изпълни някаква сексуална фантазия, нали, Бил?

Той не отговори. Добавих:

— Например да се срещне с няколко мъже, които да я изнасилят?

Най-накрая той отвърна:

— Доколкото я познавах, доста хора си мислеха това.

— Да, ние също си го помислихме, след като намерихме тази стая в мазето й. Предполагам, че ти също си го помислил, когато си я видял за първи път, там на земята. Заприличало ти е на сценарий, написан от Ан Камбъл, и наистина е било такова. Но не си го разбрал правилно.

Никакъв отговор. Казах на Кал:

— Продължавай.

— Добре. И така, генералът тръгва и тогава виждаме тези отпечатъци… това са вашите отпечатъци, полковник… сините.

— Не — каза Кент, — моите са по-късно. След като Сент Джон и Кейси са били тук.

— Не, сър — отговори Кал. — Вашите са преди тези на Сент Джон. Вижте тук, ето го вашият отпечатък и този на Сент Джон е върху него… гипсовата отливка потвърждава, че Сент Джон е стъпил върху вашия отпечатък. Така че, вие били тук преди него. Няма никакво съмнение в това.

Аз добавих:

— Всъщност, Бил, когато ти си дошъл тук след като генералът е тръгнал, Ан е била жива. Генералът е отишъл и извикал полковник и госпожа Фаулър и когато те са с върнали на мястото, Ан Камбъл е била мъртва.

Кент стоеше напълно неподвижно. Продължих:

— Ти си бил забелязан в джипа на жена около 00.30 часа на паркинга на библиотеката срещу главния щаб. Отново си бил забелязан — излъгах аз — да каращ в посока на Райфъл Рейндж Роуд. Намерихме къде си отбил на Фийлд Роуд и си скрил джипа в храстите. Оставил е следи от гумите и си се блъснал в дърво. Сравнихме боята от това дърво с тази от джипа на жена ти и видяхме драскотината по джипа. Освен това намерихме твой отпечатък от обувка — излъгах аз отново — в канавката покрай Райфъл Рейндж Роуд в посока на юг, към мястото на престъплението. — Искаш да ти кажа как се е случило всичко?

Той поклати глава.

Казах:

— Като се имат предвид всички доказателства — включително и мотива, а именно дневника, писмото до жена ти и другите доказателства за сексуалните връзки с мъртвата — като се има предвид всичко това, плюс веществените доказателства, трябва да те помоля да се подложиш на тест с детектора на лъжата. Готови сме да ти го направим още сега — казах му.

Всъщност не бяхме, но сега или по-късно нямаше голямо значение.

— Ако откажеш теста, нямам друга възможност освен да те арестувам и да поискам някой от Пентагона да заповяда да се подложиш на детектора.

Кент се обърна и тръгна към мястото, където беше разположена къщата на Ан Камбъл. Спогледахме се със Синтия и Кал, после Синтия и аз го последвахме.

Кент седна на облегалката за ръце на фотьойла във всекидневната и се загледа в килима за известно време, като гледаше, предполагам, към мястото, където я беше изнасилил на пода.

Застанах пред него и казах:

— Знаеш правата си на обвиняем и аз няма да те обиждам като ти ги чета. Но, страхувам се, ще трябва да ти отнема оръжието и да ти сложа белезници.

Той ме погледна, но не реагира.

— Няма да те затворя в сградата на военната полиция, защото това ще бъде ужасно унизително за теб. Но ще те заведа в гарнизонния затвор. — Мога ли да получа оръжието ти.

Той разбра, че беше свършило, разбира се, но като всяко животно, хванато в клопка, трябваше да се озъби за последен път. Каза на мен и Синтия: