Нелсън Демил - Дъщерята на генерала

Не мисля, че бих свършил като Бил Кент, но не отхвърлям тази възможност, следователно не осъждам Кент. Кент се осъди сам, видя в какво се беше превърнал, изплаши се, когато откри, че в неговия подреден и систематизиран ум прозира друга личност и си тегли куршума.

Сега хангарът беше пълен с военни полицаи и хора от ФБР, лекари, плюс тези от техническата лаборатория, които бяха останали във Форт Хадли и които си мислеха, че вече са приключили работата си на това място.

Казах на Кал Сайвър:

— След като приключиш с тялото, изчисти килима и мебелите, опаковай всички вещи и ги изпрати на Камбълови в Мичиган. Те сигурно биха желали нещата на дъщеря си.

— Добре. — Той добави: — Неприятно ми е да го кажа, но той спести много неприятности на всички освен на мен.

— Той беше истински войник.

Обърнах се и тръгнах през хангара, минах край един човек от ФБР, който се опитваше да привлече вниманието ми, и излязох навън на горещото слънце.

Карл и Синтия стояха до една линейка и говореха. Минах покрай тях в посока на Шевролета си. Карл се приближи.

— Не мога да кажа, че съм доволен от изхода на това.

Не отговорих.

Той продължи:

— Синтия като че ли смята, че ти си знаел, че той ще направи това.

— Карл, не всичко, което се обърква, е по моя вина.

— Никой не те обвинява.

— Така ми се стори.

— Е, би могъл да предположиш и да му вземеш пистолета…

— Полковник, ще бъда напълно честен с вас, не само го предположих, но го подтикнах към това. Изиграх му страхотен номер. Тя го знае и вие го знаете.

Той не го призна, защото това не беше нещо, което би желал да чуе или знае. Нямаше го в ръководството, но да дадеш на един опозорен офицер възможността и куража да се убие, беше исторически почитан военен обичай в много армии по света, но в тази армия никога не е бил приет, а и почти навсякъде другаде беше излязъл от употреба. И все пак, идеята, възможността е проникнала в подсъзнанието на всички офицерски корпуси, които са свързани от общи разбирания и силно чувство за чест. Ако имах избор между военен съд за изнасилване, убийство и изневяра, за които знаех, че не можех да оспоря, или да избера лесния — 38-калибров изход, аз вероятно щях да се спра на лесния път. Но не можех да се видя в положението на Кент. Но пък от друга страна, Кент също не би могъл преди няколко месеца.

Карл говореше нещо, но аз не го слушах. Накрая го чух да казва:

— Синтия е много разстроена. Все още трепери.

— Свързано е с работата.

Всъщност не всеки ден някой си пръсваше мозъка пред теб. Кент би трябвало да се извини, да отиде в тоалетната и да го направи там. Вместо това той разпиля мозъка, черепа и кръвта си из цялото място и частица хвръкна по лицето на Синтия. Казах на Карл:

— Аз също бях опръскан във Виетнам. — Всъщност веднъж бях ударен по главата с глава. Добавих услужливо: — Измива се със сапун.

Карл изглеждаше ядосан. Той каза рязко:

— Господин Бренер, не сте остроумен.

— Може ли да тръгвам?

— Моля.

Обърнах се и отворих вратата на колата си, а после казах на Карл:

— Моля кажете на госпожа Сънхил, че съпругът й се обади тази сутрин и иска тя да му се обади.

Качих се на Шевролета, запалих го и потеглих. След петнадесет минути бях в хотела за офицери. Свалих си униформата, забелязвайки петно кръв на ризата си. Съблякох се, измих лицето и ръцете си и се преоблякох в спортно сако и панталон, а после събрах нещата си, които Синтия беше подредила. Огледах стаята за последен път и снех багажа си долу.

Платих ниската цена за обслужване и бельо, но трябваше да подпиша квитанция за повреди във връзка с това, че бях писал по стената. Щях да платя сметката по-късно. Обичам армията. Дежурният ми помогна да прибера багажа си в колата. Той ме попита:

— Приключихте ли случая?

— Да.

— Кой го е направил?

— Всички.

Хвърлих последната чанта отзад, затворих капака и се качих. Дежурният ме попита:

— Госпожа Сънхил ще тръгва ли?

— Не зная.

— Желаете ли да оставите адрес за предаване на кореспонденцията?

— Не. Никой не знае, че съм тук. Просто минавах.

Включих Шевролета на скорост и се отправих през гарнизона, на север към портала и излязох на „Виктъри Драйв“.

Минах покрай жилищния комплекс на Ан Камбъл, после стигнах междущатския път и излязох на изхода за северната магистрала. Сложих касета на Уили Нелсън, облегнах се назад и карах. Щях да бъда във Виржиния преди разсъмване и щях да мога да хвана ранния военен полет от въздушната база Андрю. Нямаше значение закъде щеше да бъде полетът, стига само да е извън Съединените щати.