Нелсън Демил - Дъщерята на генерала

Подадох й ключовете от колата си.

— Седни за малко при климатичната инсталация. Ще те чакам в трети хангар, когато си готова.

— Не, добре съм. — Тя ме хвана за ръка.

Докато и тримата вървяхме към колата, Карл ми каза:

— Пол, искам да хванеш убиеца. Не ни е останало никакво време и нямаме друг избор.

— Вярно е, че нямаме време, но аз имам избор.

— Трябва ли да ти дам официална заповед?

— Не можеш да ми заповядаш да направя нещо, за което мисля, че е тактически грешно и може да провали случая за ФБР.

— Не, не мога. Мислиш ли, че е неправилно да обвиниш Кент в този момент?

— Не.

— Тогава?

Синтия се обърна към Карл:

— Аз ще говоря с него. — Тя ме погледна. — В хангара, нали?

Аз не отговорих.

Карл й каза:

— Добре, господин Бренер и аз ще те чакаме в колата.

След като бях демонстрирал достатъчно лошо настроение, изръмжах:

— Добре. Ще го направя. И без друго съм затънал до шия в неприятности.

Синтия ми кимна и аз забелязах Кент да върви към колата си с двама младши офицера. Казах на Синтия:

— Почакай десет минути и после ела.

Приближих се до Кент отзад и го потупах по рамото. Кент се обърна и ние застанахме известно време и се гледахме. Накрая казах:

— Полковник, мога ли да поговоря с вас насаме?

Той се поколеба и после отвърна:

— Разбира се.

Той освободи двамата си подчинени и ние застанахме на горещия бетон пред хангара, докато колите около нас потегляха.

— Тук на слънце е горещо. Хайде да влезем в този хангара — отбелязах.

Вървяхме един до друг, като че ли бяхме колеги, две ченгета, изпълняващи една и съща задача, и аз предполагам, че когато всичко бъде казано и направено, ние ще си останем точно такива.

В трети хангар беше малко по-хладно и доста по-тихо.

Кент и аз минахме край БМВ-то на Ан Камбъл и продължихме към мястото, където беше разположен домът й. Посочих един тапициран стол в кабинета й и Кент седна.

Кал Сайвър, облечен в парадна униформа, явно току-що се беше върнал от церемонията. Аз се отдалечих от Кент, заведох Сайвър настрана и му казах:

— Кал, моля те изкарай всички оттука, освен Грейс. Искам да разпечата важните моменти от дневника на Ан Камбъл. — Наклоних глава към Кент. — После и тя може да тръгва. Нека да остави дискетата тук.

— Разбрано.

— Имаш ли новини от специалиста по отпечатъци от Оуклънд?

— Да. В общи линии сега не може да каже със сигурност. Но ако трябва да каже, той би казал, че отпечатъкът на полковник Кент е бил направен преди този на Сент Джон.

— Добре. Ами боята по дървото?

— Изпратих с хеликоптер трите късчета преди няколко часа. Казаха, че боята е черна и че съответства на типа използван от Крайслер за джиповете. А къде е джипът, между другото?

— Вероятно е в гаража на полковник Кент. Той живее на Бетъни Хил. Така че защо не изпратиш някого там, за да фотографира драскотината по джипа и да изстърже малко боя за сравнение.

— Мога ли да направя това?

— Защо не?

— Трябва ми писмена заповед от непосредствения му началник, за да направя това.

— Непосредственият му началник си подаде оставката и току-що отлетя за Мичиган. Но ми каза, че можем да правим каквото трябва. Не се дръж като цивилен, Кал. Това е армията.

— Зная.

— Можеш ли да демонстрираш на полковник Кент и на мен графиката си върху екрана на монитора?

— Разбира се.

— Добре. Отпечатъкът на Кент е пръв със сигурност.

— Разбрах. — Той погледна към Кент, който седеше в кабинета на Ан Камбъл, и после ми каза: — Сега ли? Ще му го кажеш ли?

— Възможно е.

— Ако мислиш, че е той, давай.

— Правилно. А ако той ми щракне белезниците и ме закара в ареста, ти ще ми идваш ли на посещения?

— Не, трябва да се връщам в Гилем. Но ще ти пиша.

— Благодаря. Кажи също на военния полицай отвън да не пуска ФБР тук, докато съм вътре.

— Добре. Късмет. — Той ме потупа по рамото и тръгна.

Върнах се при Кент и седнах на дивана.

— Опитваме се да изясним някои неща преди да дойде ФБР, Кент.

Той кимна, а после отбеляза:

— Разбрах, че свидетелят ти за сделката с оръжие е избягал.

— Е така е, един избягва, друг влиза.

— А с този случай как е?

— Този също май ще бъде провал. Часовникът тиктака, ФБР пристига, има само един заподозрян.

— Кой е той.

Изправих се, свалих си сакото, така че да се види кобури ми с 9-милиметровия Глок. Кент направи същото, като показа своя кобур с 38-милиметров полицейски пистолет, нещо като покажи ми твоя, за да ти покажа моя. Като свършихме с това, ние седнахме, разхлабихме връзките си и той попита отново: