Джуд Деверо - Сърце от лед

Но този изпълнен с внимание и трогателна нежност момент отмина така бързо, както беше дошъл. Устата му жадно затърси нейните устни. Хюстън също така жадно търсеше близостта му, обви с ръце врата му и притисна меките, заоблени части на своето тяло към коравите мускули на неговото.

След малко Кен отново я отстрани от себе си и погледна изпитателно озареното й от копнеж и страст лице. С изражение на воин, който се сбогува с любимата си преди боя, той отиде към задната част на колата и освободи чергилото от гюрука. После се запъти към една група планински борове и хвойнови храсти, разстла чергилото на земята и простря ръка към нея.

Хюстън бавно се приближи с поглед, вперен в мъжкия силует на фона на планината, изцяло завладяна от мисълта за блаженството, което я очакваше в обятията му.

Ръцете му трепереха, когато започна да я разсъблича; бавно освобождаваше едно след друго малките копченца от илиците им.

— Много дълго чаках този момент — произнесе меко той. Клепките му хвърляха дълги сенки във вечерния здрач, така че изглеждате млад и лесно нараним. — Веднъж ме попита за другите жени. Не вярвам някога да съм пропилял дори една мисъл по някоя жена след момента, в който съм ставал от леглото й. В действителност не мислех за нея дери когато я държах в ръцете си. И още по-лошо — никога не ми е хрумвало да им говоря за неща, които обсъждам с теб през последните месеци. Какво си ти в действителност — дама или вещица?

Когато ръката му се плъзна под роклята й, докосна голата й плът, намери гърдите й и изпрати своята топлина по цялото й тяло, тя обви врата му с ръце и притисна устните си до неговите.

— Вещица, която те обича — прошепна в ухото му тя.

Кен я притисна толкова силно до себе си, че ребрата й изпукаха, но разхлаби прегръдката си, едва когато тя проплака от болка.

Повече не говориха. Кен се нахвърли върху нея със страст, трупана седмици наред у него. Хюстън му отговаряше със същата пламенност.

Копчетата хвърчаха, когато не излизаха достатъчно бързо от своите дупки и илици. Устата на Кен се плъзгаше, жадна и гореща, по кожата й, докато пръстите на Хюстън се впиваха в плътта му, притискаха го все по-силно до голото й тяло, докато двамата се сляха в палещо желание.

Когато тя отвори уста, Кен бързо я затисна с устните си.

— Ако се опиташ да извикаш, ледена принцесо, в скоро време ще се появят неканени гости.

Хюстън вече не разбираше какво става около нея. Нямаше и желание да узнае за какво говори Кен. Беше изгубила представа за времето и не знаеше откога се намират на това място. Мислите й бяха замъглени от близостта на Кен, който беше ту върху нея, ту под нея, след това до нея, който я любеше в седнало положение, а по едно време, както й се стори, дори в изправено. Потната коса се залепваше по тялото й и увисваше на влажни кичури върху раменете й. Но навсякъде беше обгърната от кожата на Кен — от неговата гореща, влажна, гладка, великолепна кожа, на която се наслаждаваше, отдавайки се напълно на страстта си. Натрупаното в тялото й желание, разтопило ледената обвивка, съзнанието, че за малко не беше загубила мъжа, когото обичаше, я правеха ненаситна. Те се съединяваха, отново се разделяха и отново се сливаха един с друг, докато стигнаха с последен, изпълнен с екстаз тласък до общия край.

Плътно притиснати един до друг, телата им все още съединени, двамата заспаха за няколко минути.

След известно време Кен отвори очи, издърпа чергилото да я завие и покри с жакета си разголената горна част на тялото й. Погледа отпуснатото й в съня лице, озарено от лунната светлина, оправи падналата на челото й къдрица и нежно я помилва по бузата.

— Кой би си помислил, че дама като теб… — промърмори той, преди отново да задреме, притискайки я още по-силно до себе си, така че главата й да почива на рамото му.

След един час Хюстън се събуди от ръката на Кен, която галеше гърдите й. Пръстите му си играеха с розовите зърна. Тя му се усмихна унесено.

— Имам всичко, което би могъл да си пожелае един мъж — прошепна Кен, обръщайки се напрани. — Държа в ръцете си гола жена и тя ми се усмихва. — Той намести силните си бедра между нейните. — Е, милейди, би ли желала да го направиш пак с работника от конюшнята?

Тя потърка бедрата си о неговите.

— Само ако се отнася много нежно с мен и не ме плаши с варварските си навици.

Кен изстена тихо, преди неговите устни да последват примера на ръката му.

— Когато един мъж иска да получи нещо, той използва за целта револвер или нож, но оръжията, които притежаваш ти, любима, ме плашат до смърт.