Джуд Деверо - Сърце от лед

Тълпата се засмя, наслаждавайки се на властта, която парите дават на един мъж и го правят способен да каже на всекиго какво мисли за него. Но Хюстън имаше очи само за каруцата и неспокойно се питаше какво ли съдържа тя.

— Я виж ти какво имало тук — извика Кен и издърпа една ракета за тенис изпод чергилото. — Не мисля, че е това нещо бихме могли да удряме топки за бейзбол.

Той се обърна към едно малко момиченце, застанало със зяпнала уста близо до него.

— Може би ти знаеш как да го използваш.

Детето взе ракетата, но не мръдна от мястото си.

— Какво е това? — прошепна смаяно то.

Кен посочи към Хюстън.

— Виждаш ли тази дама? Тя ще те научи.

Тогава Хюстън отиде право при мъжа си, сложи ръце на раменете му и го целуна, а тълпата наоколо изрази своето одобрение с бурни ръкопляскания. Но когато той отказа да я пусне, тя трябваше буквално да го отблъсне с две ръце.

— Предполагам, че най-после съм намерил правилния подарък — каза Кен на някого, преди отново да притисне Хюстън плътно към себе си.

Когато Хюстън се отстрани от мъжа си, тя чу смеха на Раф зад гърба си.

През остатъка от следобеда Хюстън до такава степен беше заета да показва на момичетата как се играе тенис, как се действа е лъка и стрелите, че нямаше никакво време за размишления. Освен, това каруцата беше докарала за най-малките деца обръчи, топки, въжета за скачане, пумпали, кукли и най-различни други играчки, така че тя беше много затруднена при правилното разпределение, а майките трябваше да й помагат в успокояването на момиченцата, които смятаха, че са ощетени при раздаването на това изобилие от чудесни играчки.

Преди Хюстън да усети как е отлетяло времето, слънцето вече залезе Кен се приближи до нея и сложи ръце на раменете й. Когато вдигна очи към нето, тя вече знаеше, че нищо не може да унищожи любовта й към него. Може би той не беше мъжът, за когото го беше смятала първоначално; може би беше в състояние да посвети целия си живот на глупавата идея за отмъщение; може би и този ден беше част от похода на възмездието, който беше предприел срещу Джейкъб Фентън — но в този момент всичко останало й беше безразлично. Тя се беше заклела пред олтара винаги да е до него — в добри и в лоши времена, да го обича е всичките му добри страни и с всичките му слабости. А може би тази стръв за отмъщение беше именно една от слабите му страни. Но когато вдигна очи към него, тя разбра, че ще го обича винаги, без значение какво беше извършил, без значение какви грозни мотиви са го тласнали към подобен начин на действие. Тя ще бъде винаги редом е него и ще го обича, дори ако отнеме на Фентън всичко, което притежава.

— Готова ли си да се прибереш с мен в къщи, съкровище? — попита с усмивка той.

— Да — отговори тя и тези думи дойдоха от глъбините на сърцето й.

Кен не поглеждаше към Хюстън, когато напуснаха лагера на миньорите и оставиха зад себе си намръщените пазачи на входа. Той държеше здраво в ръцете си юздите, а погледът му беше отправен напред по пътя.

Хюстън обаче не откъсваше очи от него, докато си задаваше въпроса, защо притежава толкова малко гордост и защо толкова ясно показва любовта си към един мъж, който така ужасно беше злоупотребил с нея. Но докато го наблюдаваше, тя проумя, че никога вече не би могла да го отблъсне.

В полите на хълма, малко преди коловозите на пътя от миньорския лагер да се влеят в междуградското шосе, Кен спря кабриолета. Залязващото слънце беше запалило хоризонта и беше покрило небето е оранжеви и розови ивици. Хладният планински ветрец се усили и във въздуха се носеше аромат на градински чай. Пътят беше посипан със сребрист коксов прах от високите пеши, а малките мъхнати семенца на върби и тополи се носеха, подхванати от свежия вятър.

— Защо спираме тук? — попита тя, когато той заобиколи колата и вдигна ръце към нея.

— Защото мисля, че повече не съм в състояние да отлагам — отговори Кен, докато я сваляше от кабриолета. — Нямам търпение да те притисна в прегръдките си.

— Но, Кен — възпротиви се тя. — Не бива да спираме тук. Всеки момент може да мине някой и…

Но не каза нито дума повече, защото той я свали долу, притегли я към себе си и започна да милва гърба й.

Хюстън се притисна толкова силно до него, че почувства изгарящата топлина на кожата му.

За миг той се откъсна от нея и погали бузата й с непозната досега нежност.

— Ти страшно ми липсваше, мила моя — прошепна той. — Невероятно е колко ми липсваше.