Джуд Деверо - Сърце от лед

Известно време стоя пред нея с отворена уста, после рязко се обърна кръгом и избяга от стаята, сякаш щеше да получи удар, ако продължи да я гледа.

Хюстън отпусна утринния халат на леглото. Първо го беше грабнала, но след това не беше го наметнала на гърба си. После въздъхна тежко. Каза си, че това е въздишка на облекчение, а не на съжаление, както може би беше прозвучала.

Кен не пожела да каже къде отиват, когато я качи в кабриолета, който й беше подарил. Той пое юздите и по лицето й неволно се изписа изненада, когато едрият жребец се насочи по пътя към шахтата „Малката Памела“.

Пазачите ги пуснаха да минат, без да ги спрат и без да им задават въпроси. След като влязоха през портала, хората наизскачаха от къщурките си и хукнаха след кабриолета. Хюстън махна с ръка на няколко жени, които познаваше отпреди.

— Те не те познават, когато не си преоблечена като Сади — предупреди я Кен.

Въпреки това тя непрекъснато се озърташе наоколо си, тъй като все повече хора се присъединяваха към каретата по пътя й през лагера, а лицата на децата сияеха от въодушевление.

— Какво си направил? — попита учудено тя.

— Виж там! — отговори той и посочи към единствената свободна площ в лагера пред входа на шахтата. Върху мръсната земя бяха струпани дървени сандъци.

Кен спря каретата и две момчета с черни кръгове около очите уловиха коня за юздите, докато той помагаше на Хюстън да слезе. Когато пристъпиха в кръга, образуван около празното място, Кен се ухили и извика високо:

— Започвайте, момчета!

Докато Хюстън с почуда наблюдаваше как момчетата се нахвърлиха върху дървените сандъци, зад тях се появи Раф.

— Сандъците пристигнаха преди два дни и си помислих, че няма да имаш нищо против, ако разкажа на децата какво е опаковано в тях. Оттогава те само щуреят из лагера и съвсем са се побъркали от възбуда — съобщи весело Раф и сложи ръка на рамото на племенника си.

Хюстън изненадано се взря в ръката, която лежеше върху рамото на Кен, после отново се обърна към мястото, където момчетата разопаковаха сандъците. Децата изваждаха екипировка за бейзбол: облекла, бухалки, ръкавици, топки и предпазни маски.

Кен обърна лице към Хюстън. В очите му се четеше очакване.

Дали не беше сторил това само за да й направи впечатление? — питаше се тя. Погледна към възрастните, които стояха наоколо и забеляза с каква любов гледаха към своите потомци.

— А какво ще правят момичетата?

— Момичетата? — стресна се Кен. — Доколкото знам, момичетата не играят бейзбол.

— Не играят, но какво ще кажеш за тенис, стрелба с лък, каране на велосипед, гимнастика или фехтовка?

— Фехтовка? — повтори Кен и лицето му веднага смени цвета си. — Предполагам, че никой не би могъл да ви угоди, ледена принцесо. Никой не е в състояние да отговори на вашите високи изисквания, нали така, милейди?

С тези думи Кен рязко се извърна настрани и отиде при момчетата, които вече хвърляха топките във въздуха и изпробваха бухалките.

Хюстън побърза да се отдалечи от кръга на възрастните. Може би се беше отнесла твърде сурово с него. Защо все пак не му каза нещо мило; нали види как се зарадваха момчетата от лагера. Тя от години си мечтаеше да осъществи подобна идея, а сега, когато желанието й се сбъдна, прояви неблагодарност.

Най-малкото, което можеше да направи, беше да използват този ден за нещо полезно, а не да стои със скръстени ръце. Приближи се до едно малко момиченце и започна да му обяснява правилата на играта. Скоро около нея се образува кръг от момичета, жени и дори няколко мъже, които никога през живота си не бяха виждали как се играе бейзбол. Докато Раф и Кен съставяха два отбора от момчетата, Хюстън вече беше обяснила на момичетата как да насърчават играчите и по този начин да ги подтикват към по-високи постижения.

Два часа по-късно през вратата на лагера влезе каруца, запретната с четири коня, и в галоп се отправи към събралата се тълпа.

Всички се вцепениха по местата си, тъй като сметнаха, че това може да предвещава само някакво нещастие.

Кочияшът скочи от капрата — потен и със зачервено лице.

— Тагърт! — изкрещя той, докато стискаше юздите на запенените коне. — Това е последният път, когато изпълнявам ваша поръчка. Все ми е едно дали ще изкупите целия ми магазин — в неделя не работя за никого!

— Всичко ли докарахте, мистър Воун? — прекъсна го безцеремонно Кен. Този мъж беше собственик на магазина за спортни принадлежности в Чандлър и лично беше пристигнал да изпълни поръчката му. — И престанете да се оплаквате. За цените, които ви плащам вече цял месец, практически съм изкупил целия магазин.