Джуд Деверо - Сърце от лед

По целия обратен път Хюстън очакваше Кен да избухне. Но нищо подобно не се случи. Когато пазачите пред портата ги изгубиха от очи, той се измъкна изпод чергилото и седна до нея на капрата. Въпреки че Хюстън не пророни нито дума, Кен говореше непрекъснато: за местността, през която минаваха, и за своите сделки. Няколко пъти тя едва не му отговори, но всеки път стискаше здраво устни. Все още беше изпълнена с гняв към него и беше твърдо решена да издържи докрай. Надяваше се Кен в най-скоро време да разбере, че тя повече не може да го обича, и да я освободи.

Когато стигнаха в къщи, той й пожела учтиво лека нощ и отиде в кабинета си. На следващия ден, по времето за обед, влезе в нейния салон, хвана я за ръка и я отведе долу в кухнята, където мисис Мърчисън беше приготвила голяма кошница за пикник. Държейки я все още за ръката, Кен взе кошницата и я поведе през градината надолу, към падината, в която се намираше павилионът със статуята на Диана, където се бяха любили веднъж.

Хюстън стоеше като дърво, докато Кен простря бялата покривка и разопакова храната. Той трябваше да положи доста усилия, докато тя се съгласи да седне на земята. По време на пикника Хюстън почти не хапна нищо, но Кен яде много и говори непрекъснато. Разказваше й за сделките си и за това, колко му с трудно да ги осъществява без Идън.

Хюстън не реагираше, но, изглежда, Кен съвсем не се смущаваше от нейното мълчание.

След като се нахраниха, Кен се излегна на тревата, положи глава, в скута й и започна да й разказва за онова, което беше узнал от Раф за майка си. Обясни как се сепнал от мизерията в квартирата на Раф и си припомни, че неговата квартира като работник в конюшнята на Фентън била направо разкошна в сравнение е онази дупка.

— Смяташ ли, че има някаква възможност да придумаме чичо Раф да напусне миньорския лагер? Той вече не е млад и много ми се ще да направя нещо за него.

В първия момент Хюстън не намери думи да отговори. Подобен въпрос Кен никога досега не беше отправял към нея.

— Не можеш да му предложиш работа, защото той веднага ще възприеме това като милостиня — осмели се да каже накрая тя.

— И аз така си помислих. Просто не знам как да постъпя. Ще ми кажеш ли, ако ти дойде наум някоя добра идея?

— Да — промълви след известно колебание тя. Във въображението й изникна Памела, застанала редом с Раф. Двамата щяха да бъдат забележителна двойка.

— За съжаление вече трябва да се връщам в кабинета си — заяви внезапно Кен и я изненада с една бърза, но сладка целувка по устните, преди да скочи от земята. — Защо не останеш тук да поразгледаш градината?

С тези думи той се отправи бързо към къщата. Когато остана сама в подножието на хълма, Хюстън се разходи из градината, разгледа цветята и дърветата, а след това си поиска в розариума градинарска ножица и отряза няколко рози. За пръв път, откакто живееше отново в къщата на Кен, правеше нещо, което не беше наложително да се свърши. „Само защото собственикът е такъв ужасен човек, няма смисъл и тази красива къща да страда от това“, каза си тя като оправдание за розите, които отнесе в дома.

Когато вечерта Кен излезе от кабинета си, цялата къща беше пълна със свежи цветя; но той се задоволи само да се хили през цялата вечеря, като вдигаше очи към Хюстън и моментално ги свеждаше към чинията си.

На следващия ден Блеър дойде за вечеря и заговори за своята приятелка, доктор Луиза Блийкър от Пенсилвания, която вече й помагала в клиниката. След това запита Хюстън как се чувства. По някакви необясними причини тя вече не се държеше зле с Кен.

— Тук междувременно не са настъпили големи промени — промълви Хюстън, докато ровеше с вилицата в чинията си — А как вървят нещата при теб?

Блеър отговори предпазливо:

— Лий ще преодолее тревогите и грижите си. Сигурна съм в това.

— Какви грижи? Какво искаш да кажеш?

— О-о… В момента той ми е малко сърдит. Аз… аз използвах без разрешение файтона му. Нека по-добре да говорим за теб.

— Хайде да видим списанието. Приготвила съм още две статии.

В неделя Кен вдигна Хюстън от леглото още на зазоряване, но грижливо се пазеше да не се доближава много до нея, когато тя, още сънена, се изправи сред възглавниците. Той метна към нея една рокля от тъмнорозов памучен плат на райета, украсена с тесни черни копринени панделки.

— Вземи това и се облечи колкото се може по-бързо — каза само той, преди да напусне стаята.

След няколко минути се върна в панталони от памучно кадифе и синя памучна риза, върху която бяха кръстосани тиранти. Застана пред нея и започна да я разглежда: по долно бельо, със силно пристегнат корсет, над който изпод дантелената долна риза изпъкваха гърдите й; краката, обути в черни копринени чорапи, по които бяха избродирани пеперудки, и накрая черните остри ботушки с високи токчета.