Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън тъкмо спря каруцата пред бараката на Тагърт, когато Раф се показа на вратата.

— Добро утро — извика Сади, докато се надигаше и тромаво смъкваше дебелото си старо тяло от каруцата.

Раф й кимна, като при това я разглеждаше така настойчиво, че Хюстън бързо сведе глава, за да засенчи лице със смачканата си шапка.

— Чух, че знаете някой, който да ми помага при разпределянето на стоката. Сега, когато Джоан стана важна дама, има малка вероятност да видя лицето й тук. — Докато говореше, Сади развърза въжетата, с които брезентът беше закрепен за каруцата. — Сигурно някоя котка се е скрила под чергилото. По пътя чувах какви ли не шумове. Трябва първо да се отърва от тази гадина.

Тя погледна нагоре към Раф, вдигна чергилото, взе една зелка и реши малко да се похвали с хубавата си стока. Но когато сведе очи към дъното на каруцата, коленете й се подкосиха и тя трябваше да се хване за спиците на едно от колелата, за да не падне. Под зелките се подаваше лицето на Кен. Мъжът й се ухили насреща й и намигна е едното си око.

Раф побърза да подкрепи Сади и също погледна към дъното на каруцата.

Кен се надигна и зелките се търкулнаха но земята от двете страни на каруцата.

— Глуха ли си, Хюстън? Не ме ли чу, когато драсках и виках? Помислих си, че ще припадна, защото не ми достигаше въздух. По дяволите, жено! Нали ти забраних да идваш днес в лагера на миньорите!

Раф местеше очи от единия към другия, най-после хвана Хюстън под брадичката и обърна лицето й към светлината. Когато човек знаеше какво да търси, театралният грим не вършеше много работа. Стечение на годините Хюстън се беше научила в ролята на Сади да държи лицето си винаги в сянка или да говори с наведена глава и бързо беше разбрала, че хората не я разглеждаха критично, след като първото впечатление ги беше убедило. Те виждаха от каруцата да слиза старица и нямаха никаква причина да смятат за илюзия картината, която се запечатваше в съзнанието им.

— Да ме вземат дяволите — произнесе тихо Раф. — Влизайте и двамата в къщи. Там ще продължим разговора.

Кен, който беше застанал до Хюстън, я сграбчи здраво за лакътя и я избута през прага в жилището на Раф.

— Нали ти казах, че не бива да идваш повече тук — изръмжа той и хвърли поглед към чичо си. — Знаеш ли с какво се занимават почитаемите дами от Чандлър всяка сряда? Тя е една от четирите млади дами, които се преобличат като бабички и внасят контрабандно забранени стоки в миньорските селища.

Хюстън побърза да се освободи от желязната му хватка.

— Съвсем не е толкова лошо, колкото го представяш.

Раф изпитателно изгледа Хюстън.

— Що за стоки вкарваш тайно в лагера?

— Нищо особено — отговори тя. — Лекарства, книги, чай, сапун — всичко, което би могло да се скрие в зелките или в друг вид зеленчук. Но нищо, което би могло да раздразни някои хора. А що се отнася до мистър Фентън, той вече е добре осведомен за нашите тайни действия и тъй като не предприема нищо, за да ги прекрати, изглежда, дори ги одобрява и лично има грижата пазачите на портите да не ни проверяват. В края на краищата ние никому не вредим.

— Никому ли! — разгорещи се Кен. — Един ден ще ти разправя за притежателите на акции, съкровище. Само ако акционерите на Фентън заподозрат нещо за теб или за твоите приятелки, които им орязват печалбите, тези алчни хора ще се нахвърлят върху вас като лешояди. Нищо чудно да избесят всички ви. Но преди Фентън да увисне на въжето, той ще прикове на позорния стълб вас, жените, и вашите бащи и съпрузи, за да измие собствените си ръце. Фентън се радва на действията ви в мините, защото много добре знае, че по този начин държи в ръцете си влиятелните семейства на града — разбира се, докато акционерите не са научили нищо за вашите „невинни“ мероприятия.

— Това, че ти си го шантажирал, все още не означава, че той има намерение да направи същото. Може би мистър Фентън иска…

Тя не можа да довърши изречението си, тъй като Раф набързо я избута от бараката.

— Сега е по-добре да се погрижиш за каруцата. Жената, която ще ти помага при разпределянето на стоката, живее до нас. Трябва само да почукаш на вратата й. Тя е предупредена и знае какво да прави. — С тези думи той затвори вратата след нея.

— От колко време продължава това? — попита Раф, като се обърна към Кен. — И какво прави тя с парите, които жените й плащат за продуктите?

Кен не беше в състояние да отговори на всички въпроси на чичо си, но двамата заедно успяха да изяснят най-важното. И Раф се съгласи с преценката на Кен относно причините, поради което Фентън разрешаваше на жените да посещават тайно неговите миньорски лагери.