Джуд Деверо - Сърце от лед

— Значи не си в състояние да простиш, така ли?

— Така! Както ти не можеш да простиш на мистър Фентън. Но поне не злоупотребявам с други хора, за да си отмъщавам.

Дори в проливния дъжд Хюстън можа да забележи как лицето на Кен промени цвета си.

— Стига вече — произнесе решително той, приближи се плътно до нея и я притисна до стената на една къща. — Ти си моя жена и според закона си моя собственост. Все ми е едно уважаваш ли ме, обичаш ли ме, или изпитваш нещо друго — аз изисквам ти да се върнеш и да живееш с мен. И то веднага!

Тя го погледна с достойнство, доколкото беше възможно при дадените обстоятелства.

— Ще пищя с всичка сила, ако се опиташ насилствено да ме отведеш в твоята къща. Освен това, веднага щом ми се удаде случай, ще я напусна отново.

Той се приведе и притисна тялото й до своето.

— Знаеш пивоварната на втория си баща, нали? Той имаше парични затруднения, за които обаче не казваше никому. Преди два месеца тайно продаде пивоварната. На един анонимен купувач, който му позволи да остане управител.

— На теб? — прошепна Хюстън с гръб, притиснат до стената.

— На мен. А през последния месец купих Националната банка на Чандлър. Задавам си въпроса, кой би пострадал, ако реша да я затворя.

— Няма да направиш това — задъха се тя.

— Нали току-що каза, че правя всичко, каквото поискам, без значение кой стои на пътя ми. А сега изисквам да се върнеш в моята къща.

— Но защо? Нали не означавам нищо за теб? Нали бях само инструмент, с помощта на който отмъсти на Фентън? Всяка друга би била много по-подходяща за…

Той въобще не я слушаше.

— Какво ще кажеш за това? Искаш ли да бъдеш мъченицата, която ще спаси цял един град? Разбира се, моята къща и моето легло ще бъдат кладата, върху която ще трябва да изгориш.

Внезапно той я хвана под брадичката, а с пръстите на другата си ръка погали мократа й мръсна буза.

— Дали все още мога да те накарам да изгориш? Да запаля в теб огън, който да те накара да викаш от удоволствие?

Той се наведе над нея, като че искаше да я целуне; но спря на сантиметър от устните й.

— Доколкото виждам, нямаш никакъв избор. Или веднага ще дойдеш с мен в къщи, или аз ще туря под ножа голяма част от местните хора. Да видим дали твоите възвишени морални принципи са по-важни за теб от съществуването на любимия ти град.

Тя примигна, за да отстрани водата от очите си. Не знаеше дали са сълзи или дъждовни капки.

— Ще живея отново при теб — отговори твърдо тя. — Но ти нямаш никаква представа колко студена може да бъде ледената принцеса.

Той не обърна внимание на това изявление, а я вдигна на ръце и я отнесе до старата си карета, която го чакаше пред зданието на операта. Никой не продума, докато пътуваха нагоре по хълма към Вила Тагърт.

Без да се старае особено, Хюстън се отнасяше към мъжа си с неизменна студенина. Щом се появеше опасност да се разколебае, тя си спомняше причината, която го беше довела до този брак, и собствената си глупост да повярва, че се е влюбила в такъв егоист. Леандър поне честно й казваше какво очаква от нея.

Хюстън вършеше само това, което беше необходимо, за да не спре домакинството — но нищо повече. Наистина, тя отново назначи прислуга, но нито канеше гости в къщата си, нито се грижеше да създава на Кен някакви развлечения и забавления. Говореше с мъжа си само за най-неотложните неща и отказваше да реагира на неговите опити за сближаване — което всъщност й беше най-трудно.

Първата нощ, след като се върна в къщата на Кен, беше най-тежка. Той беше дошъл в нейната спалня и направо я беше взел в обятията си. Хюстън напрегна всичките си сили, за да не се издаде с тялото си. Остана скована като желязна пръчка и през цялото време си представяше редицата бараки в миньорския лагер. Вероятно никога през живота си не беше се подлагала на толкова тежко изпитание, но при никакви обстоятелства нямаше да падне в леглото му, след като той толкова подло беше злоупотребил с нея за своите цели. Не си позволи да се размекне дори когато той се отстрани от нея и я погледна е тъжен поглед на пребито куче. Помисли си как беше използвал външния си вид, за да я впрегне в нечестната си игра.

На следващата сутрин той дойде в стаята й и вдигна от пода едно малко кожено куфарче. Хюстън си спомни, че това е неговият сватбен подарък. Отдавна знаеше какво има вътре, но изчакваше той сам да й го поднесе. Ала когато Кен изсипа в скута й бижута на стойност един милион долара, тя мислеше единствено колко студени бяха тези скъпоценности — толкова студени, колкото се чувстваше тя вътрешно.