Джуд Деверо - Сърце от лед

— Е, добре, тогава го постави някъде и устройвай в него събирания на чай. Убедена ли си, че този номер ще има ефект при Хюстън? Не знам дали искам тя да повярва, че съм способен на подобни постъпки.

— Сигурна съм, че ще успееш. Мисля, че железопътният вагон ще бъде много подходящ за целта. Само можеш да наредиш да го пребоядисат в друг цвят.

— Ако не искаш да го вземеш, аз сам ще го докарам в градината ти.

— Щом ме изнудваш по този начин… — прошепна с намигане тя.

Кен изохка, когато Оупъл го целуна по бузата.

— Имам чувството, че всичко ще се оправи — прошепна в ухото му тя. — Сърдечно ти благодаря за вагона и се надявам да видим теб и Хюстън следващата седмица на вечеря. Бъди здрав!

Когато тя си отиде, Кен дълго седя зад своето писалище и проклина жените и по-специално изисканите дами.

Хюстън трябваше да сподави едва прозявка, докато бързаше надолу по Лийд авеню, за да направи още няколко покупки, преди да е започнало да вали. Беше ужасно изморена след бурята, която предната вечер беше вилняла в къщата на Памела и която занимаваше всички до късно през нощта.

Закариа беше отишъл в новата къща на Идън, за да посети братовчед си Ян и да го попита дали е съгласен да идат в градината на Кен, за да поиграят бейзбол. Ян беше започнал да му обяснява какво мисли по този въпрос и беше стигнал едва до половината на своята критика, когато Зак наведе глава и я заби в корема на далеч по-високото и по-силно от него момче. Кървавата битка продължи тридесет минути, докато Идън ги намери и успя да ги разтърве.

Когато Идън, хванал Зак за яката, го доведе в къщата на Памела, на посещение тъкмо беше дошъл Джейкъб Фентън. Той видя любимия си внук, покрит със засъхнала кръв и с лице, цялото в синини. А този, който го доведе в такова състояние, беше доверен човек на Кен Тагърт.

Така започна една нова война.

Памела, която се интересуваше само от здравето на сина си, не попита кой или защо го е наредил така, но Джейкъб веднага взе да задава въпроси и нападна с остри думи Идън.

— Атакувате не този, когото трябва — заяви Идън и напусна къщата на Памела.

Сега Джейкъб почна да засипва с въпроси Зак и когато стана ясно, че момчето е защитило баща си, гневът на Джейкъб нямате граници. Той го изля върху Памела, усъмни се в качествата й като майка и намекна за обстоятелствата, при които беше заченат синът й.

За пръв път Хюстън можа да добие представа за темперамента на Памела. Най-после й стана ясно защо в деня на тяхната сватба Кен не беше приел предложението й да избяга с него. Както Памела, така и баща й си казаха неща, които в никакъв случай не мислеха. Изглежда, че бяха изгубили контрол над себе си. Ако Кен и Памела бяха опитали да живеят заедно… Хюстън изобщо не искаше да мисли какво би могло да се случи.

Закариа, разкъсван между необходимостта да зашити майка си и желанието да застане на страната на мъжа, също опита да се намеси. Памела и Джейкъб веднага образуваха фронт срещу него и започнаха да му се карат.

— Не можеш да се отнасяш по този начин с един Тагърт — каза на себе си Хюстън.

Тя пристъпи между крамолниците, които си крещяха с пурпурночервени лица.

— Закариа — заговори тя с хладен и в същото време властен глас. Всички стреснато спряха да викат и погледнаха към нея.

— Закариа, ти ще дойдеш с мен да те измия. Мистър Фентън, вие ще повикате каретата си и ще се приберете в къщи. По-късно можете да се извините и да изпратите цветя. А ти, Памела, можеш да се качиш в стаята си, да разтриеш китките си с одеколон и след това да си легнеш.

Тя стоеше пред тях съвсем спокойна, протегнала ръце към Закариа, докато Памела и Джейкъб Фентън се отправиха към вратата, за да изпълнят нарежданията й. Тогава и момчето отиде при Хюстън, хвана я за ръка и се остави да го отведе в кухнята. Той беше прекалено голям, за да позволи на една жена да му измие лицето и ръцете; но послушно седна на стола и разреши на Хюстън да се погрижи за него като за четиригодишно момче. След няколко минути започна да й разказва за сбиването.

— Смятам, че си имал пълното право да защитиш баща си — утеши го Хюстън.

Челюстта на Закариа увисна от изненада.

— Но нали ти вече че го обичаш? Поне така мислех аз…

— Възрастните се борят за правото си различно от децата.

— А сега ще си облечеш чиста риза и двамата ще отидем да посетим братовчед ти Ян.

— Това копе… — започна Зак, но млъкна по средата на думата. — Не искам никога вече да го виждам!