Джуд Деверо - Сърце от лед

— Ще го видиш още сега — отговори спокойно Хюстън и се наведе напред, така че върховете на носовете им почти се допряха.

— Да, госпожо — измърмори Закариа.

Хюстън и Закариа прекараха няколко часа с Идън и останалите Тагъртови. Хюстън имаше чувството, че смущава една любовна двойка през медения й месец, когато Джоан и Идън се гледаха, мислейки, че никой не ги наблюдава.

Шъруин отведе двете момчета в градината, където скубаха плевели и изхвърляха камъните от лехите с цветя. Когато Хюстън отиде да се сбогува, Зак беше прекалено изморен, за да се сърди на някого, освен това двамата с Ян имаха за следващия ден уговорка да играят бейзбол с няколко момчета от града, на които Хюстън се беше обадила по телефона и ги беше поканила.

Когато Хюстън, след като беше изслушала три пъти извиненията на Памела и четири пъти нейната благодарност, можа да си легне, тя беше изтощена до смърт. На нощното й шкафче стоеше ваза с две дузини червени рози от Джейкъб Фентън: „За лейди Хюстън“.

Все още се чувстваше уморена, докато тичаше надолу по улицата, за да хване трамвая, преди да е рукнал дъждът.

Почти беше стигнала до ъгъла, съвсем близо до зданието на операта, когато се чуха първите тътнежи и дъждът плисна. Внезапно една ръка я издърпа в тъмната уличка. Хюстън извика, но гласът й беше заглушен от силните гръмотевици.

— Ако не престанеш да викаш, ще се събере цяла тълпа — предупреди я Кен и затисна устата й с ръка. — Както виждаш, това съм аз и искам да си поговорим.

Хюстън само го измери с искрящ поглед, докато дъждът на потоци се стичаше по лицето й.

— Това е същата уличка, където те дръпнах в деня, когато се запознахме, спомняш ли си? Тогава те попитах защо ме защити, когато онази жена ме нападна в магазина — знаеш много добре за какво става дума. Днес имаме нещо като юбилей.

Докато говореше, лицето му омекна. Но когато ръката, която затискаше устата й, малко се поотпусна, тя така изпищя, че можеше да разбуди и умрелите. За съжаление дъждът плющеше толкова силно над града, че всички минувачи бързо бяха потърсили подслон.

— По дяволите, Хюстън! — изръмжа Кен и отново й запуши устата. — Какво те е прихванало? Искам само да си поприказваме. Сега ще си сваля ръката, но ако продължаваш да крещиш, ще ти запуша и устата, и носа, разбра ли!

Тя кимна, но той едва я беше пуснал, когато се завъртя на левия си ток и хукна да бяга към изхода на уличката. Кен се стъписа, изруга и посегна да я хване. При това шевовете на колана, който придържаше роклята й в талията, се разпраха.

Хюстън се обърна е гневно лице и мрачно изгледа полата на роклята си, която се беше свлякла в калта.

— Никога ли не чуваш, когато някой ти казва нещо! Не желая да разговарям с теб. Ако го желаех, щях да остана в дома ти — изкрещя тя, за да може да надвика дъжда, който барабанеше по покривите. — Искам да се прибера в къщи. Ако зависи от мен, няма защо повече да се виждаме.

Когато отново се обърна да си върви, Кен посегна и я хвана.

— Почакай малко, Хюстън. Налага се да чуеш някои неща.

— Нали имаш телефон! — извика тя, без да се обърне.

— Ти си едно нахакано момиченце — процеди през стиснатите си зъби той. — Но сега ще ме изслушаш, колкото и да се противиш.

Той протегна ръце и я дръпна към себе си. Последните шевове между полата и корсажа се скъсаха и двамата се стовариха в размекнатата от проливния дъжд глина. Хюс тън падна но лице в калта, докато Кен остана сравнително чист.

Хюстън успя най-после да се надигне.

— Веднага се махни от мен — изсъска тя през полузатворени устни, за да не проникне мръсотията в устата й.

Кен се търкулна встрани.

— Хюстън, миличка, не исках да ти причиня болка. Исках само да говоря с теб.

Хюстън се обърна и продължи да седи в лепкавата глина, без да прави опити да стане, като бършеше е полата калта от лицето си.

— Ти никога не си искал да причиниш някому болка — прошепна тя. — Правил си винаги онова, което желаеш, без значение кой стои на пътя ти.

Той се ухили.

— Изглеждаш дяволски хубава, знаеш ли? Дори и в това състояние.

Тя му хвърли леден поглед.

— Какво толкова искаше да ми кажеш?

— Аз… Ами аз искам да се върнеш при мен и да живеем заедно.

Тя избърса калта от шията си.

— Разбира се, че искаш. Знаех, че някой ден ще решиш да ме повикаш отново. Ти загуби и Идън, нали?

— По дяволите, Хюстън, какво искаш от мен? Да те моля на колене?

— Нищо не искам от теб. В момента имам желание само да се прибера и да се окъпя. — Тя се помъчи да се изправи на крака и да освободи полите си от лепкавата кал.