Джуд Деверо: Сърце от лед

— А Леандър! През всичките тези години аз полагах страхотни усилия той да не научи за Сади и разните други неща.

Леандър наблюдаваше усмихнат сцената.

— Знаеш ли за какво говори тя сега? — попита той Кен.

На този въпрос отговор даде Раф.

— Тази сладка малка дама изглежда толкова трогателно невинна и крехка, та човек смята, че единственото нещо, което умее да прави, е да седи с гергефа до прозореца. А тя редовно кръстосва околността с каруца, в която са впрегнати четири коня.

— Мога да карам и впряг от дванадесет коня — заяви гордо Хюстън и Идън избухна в неудържим смях.

— И има такъв прав удар, че млади мъже, два пъти по-високи от нея, се опомнят чак на земята — каза възхитено Кен. — Освен това напусна собственото си сватбено тържество, за да тича подир съпруга си, който се държа като магаре пред целия град. И даде пари на неговата любовница, за да изчезне някъде по-далеч. А най-вече, тя вика в… — Той преглътна бързо няколко пъти и смутено отмести очи към един ъгъл на тавана.

Леандър сведе очи към Хюстън, която все още седеше на пода пред масичката за цветя, с ръка на рамото на Идън, и двамата останали без дъх от смях.

После се обърна към Кен и видя, че той гледа жена си със смесица от любов и гордост.

— А аз й бях дал прякора Ледената принцеса — промърмори Лий и поклати глава.

— Но аз накарах леда да се стопи — произнесе Кен, люлеейки се на пети, пъхнал палци в гайките на колана.

Тогава Леандър и Раф също избухнаха в страхотен смях, защото той го беше казал с истински благоговеен тон.

Раф посочи с глава надолу към Хюстън, която продължаваше да се смее.

— В такъв случай трябва да предприемеш нещо с това парче лед, преди да се е стопило съвсем и да е попило във фугите на паркета. Нали не искаш да я загубиш?

Кен бързо се наведе и грабна жена си на ръце.

— Не, тази дама не искам никога вече да загубя.

Хюстън, която не можеше да спре да се смее, се притисна към него, когато той я понесе нагоре по стълбата.

— Не, сър — говореше Кен, — нищо вече не може да ни раздели. Нито други дами, нито деца, за които тя дори не подозира, нито палачът с неговото въже. Предполагам, че затова я обичам толкова много — защото тя не може да се отдели от мен. Прав ли съм, Хюстън?

Хюстън впи поглед в него и в хубавите й очи грееха звезди.

Той доближи глава до нейната и прошепна:

— След като те занеса догоре, ще имаш ли добрината да ми обясниш каква е била тази демонстрация на мускули? И не започвай да се смееш пак, Хюстън!

© 1985 Джуд Деверо

© 1993 Ваня Пенева, превод от английски

Jude Deveraux

Twin of Ice, 1985

Сканиране: ?

Разпознаване и първоначална редакция: Xesiona, 2008

Редакция: ultimat, 2008

Издание: Издателство „Ирис“, 1993

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9750]

Последна редакция: 2008-12-12 09:00:00

Милост, милосърдие(англ.) — Бел.ред.