Джуд Деверо - Сърце от лед

— Нещо не е наред ли? — попита станционният надзирател и посочи към Кен, който се беше подпрял на стената на бараката и се блъскаше с ръка по челото.

Хюстън подаде на възрастния мъж банкнота от двадесет долара.

— Никога не сте ни виждали.

Той прибра парите.

— Не се бъркам в хорските работи.

Хюстън се опита да размени няколко думи с Кен, но той само зяпаше като глухоням устните й и я последва чак когато му даде енергични знаци с ръце.

Този ден ядоха на седлата и не спряха дори след като слънцето залезе. Само един път Кен се опита да й каже нещо, но тъй като самият той вероятно не можеше да се чуе, започна да размахва ръце, докато Хюстън най-после разбра, че явно пита къде отиват.

— Мексико — извика четири пъти подред тя, докато той най-сетне даде някакъв знак, че я е чул.

Кен отново заклати глава, но Хюстън пришпори коня си и не му обърна внимание. Очевидно не искаше тя да се излага на опасност заедно с него, ала Хюстън нямаше да му позволи да я придумва да се върне. Щом той трябваше да прекара живота си в изгнание, тя беше готова да го последва.

Изведнъж Кен сграбчи юздите на коня й и ги дръпна с такава сила, че животното спря като заковано.

— Спираме! — изрева той. — Тук ще нощуваме!

Всяка дума беше произнесена с такава мощ, че Хюстън примига уплашено. Като че в тихата до преди малко нощ се беше разразил ураган.

Кен не каза повече нито дума, скочи от седлото и поведе коня си през малък хълм към група дървета. Хюстън го последва, а той в това време разседла коня и започна да приготвя място за нощувка. Тя предпочиташе да продължат пътя си, за да увеличат разстоянието между тях и хайката от Чандлър, но може би Кен беше получил някакво нараняване при експлозията и се нуждаеше от малко отмора, за да се съвземе. Пък и щеше да мине доста време, докато съберат преследвачи измежду гражданите на Чандлър; следователно можеха да си позволят няколко часа почивка.

Със седлото в ръце тя се обърна към него. Но погледът, с който я измери изпитателно от глава до пети, я накара да се разтрепери.

Той съвсем бавно взе седлото от ръцете й, захвърли го на земята и след още един поглед, който тя не можа да определи, се нахвърли върху нея.

Кен беше като изгладнял звяр, а след като Хюстън се съвзе от първата изненада, тя реагира по същия начин. Копчетата хвърчаха от прашния й костюм за езда като пуканки от прегрят тиган. Устата му беше едновременно навсякъде по тялото й, а големите му силни ръце разкъсваха всичко, което му пречеше да се допре до голата й плът.

— Кен! — извика тя, плачейки и смеейки се. — Кен, моя единствена, моя истинска любов!

Но той не се нуждаеше от думи, когато притисна голото й тяло към земята и проникна в нея с такъв устрем, сякаш беше погълнал заряда динамит, с който сутринта вдигнаха във въздуха килията, и в момента го беше подпалил. А Хюстън имаше усещането, че тя е стена, която се срутва под напора на експлозията, докато превземаха с диво, изгарящо желание върха на своите усещания. Беше убедена, че няма нужда от нищо друго в живота си, освен от това, и че всичко, което беше сторила през този ден, си е заслужавало.

Когато двамата с едно общо изригване достигнаха оргазма, Хюстън потрепери от силата на своята страст и мощта на любовта, която изпитваше към този мъж.

Те лежаха известно време един до друг и Кен я притискаше в обятията си, сякаш вече никога не възнамеряваше да я пусне. Хюстън се сгуши платно в него, зашеметена от страха, че едва не го загуби, че едва не го бяха обесили.

След като лежаха дълго така, Кен стана и отиде да се погрижи за конете. Хюстън искаше да му помогне, но с движение на ръката той й даде да разбере, че трябва да си остане на мястото. Хвърли й едно одеяло, за да се предпази от хладния нощен въздух.

Кен не й позволи да му помага и когато се зае да пали огън. Тя понечи да възрази, че пламъците могат да ги издадат, но той й извика да има доверие в него и тя се подчини. Всъщност тя се зарадва, че вече може да предостави на него командването на този отчаян опит за бягство, отпусна се е облекчение и го остави да се погрижи за нея. Той й донесе чиния боб е парче питка и чаша безобразно кафе. Но Хюстън имаше чувството, че никога през живота си не се е наслаждавала на толкова прекрасна храна, колкото тази вечер.

Когато привършиха вечерята, Кен я взе в ръцете си. След минути и двамата вече спяха дълбоко.

Когато Хюстън се събуди, слънцето грееше високо над хоризонта, а Кен я държеше в ръцете си и се усмихваше като ангел на невинността.