Джуд Деверо - Сърце от лед

И двамата не бяха особено сръчни в укриването на противозаконната си дейност. Все пак успяха да занесат откраднатото сандъче с динамит до чакащата каруца, без някой да ги спре и заговори. Няколко души поздравиха Хюстън, но тъй като тя беше оставала много време в лагера през последните дни, никой не видя нищо подозрително в това, че посред нощ товари на каруцата някакво сандъче.

Двамата с Ян бяха минали половината път надолу по хълма, когато насреща им се появи Закариа. Още преди часове той се беше спуснал по едно въже, навързано на възли, от прозореца на своята спалня и беше решил да се отправи пешком към шахтата.

— Няма да правиш нищо друго, освен да чакаш при конете — втълпяваше му за пореден път Хюстън. — А щом баща ти и аз ги яхнем, вие двамата веднага изчезвате. Ян, ти ще можеш ли да се върнеш в къщата на Идън, без да те забележат?

— Разбира се.

— А ти, Зак?

Закариа преглътна няколко пъти, тъй като неговото въже се беше скъсало още когато се люлееше на метър и половина над земята. Нямаше никаква възможност да се промъкне отново в къщата на майка си, без да го забележат.

— Естествено — каза все пак той. — Няма проблеми.

Когато наближиха спящия град, Хюстън беше напрегната като пружина. Беше вече три часът сутринта, когато стигнаха затвора. Още от вечерта тя беше скрила наблизо два оседлани коня, чиито дисаги бяха натъпкани с хранителни продукти, дрехи и толкова много пари, че е тях можеха да живеят поне няколко месеца в добро скривалище.

Тя спря каруцата на петдесет метра от затвора и нервно се загледа в Ян, който вдигна сандъчето от колата. Знаеше, че в мината е боравил с динамит, но съвсем не беше сигурна дали той е наясно как да взриви предната част на един затвор, изграден от неодялани камъни.

Тъкмо понечи да сподели с Ян своите колебания, но в същия миг той заговори:

— Ще сложа няколко шашки в основата на стената, която е вкопана в хълма. Когато динамитът избухне, цялата предна част ще се плъзне надолу по склона. Все едно сме отворили един голям прозорец. Кен трябва само да скочи от килията си на седлото на коня и можете да препускате в галоп, накъдето си искате. Съвсем проста работа.

— Много проста работа, заради която е възможно ние тримата да прекараме остатъка от живота си в затвора — промърмори тя.

Вчера, когато Кен й каза, че може би ще го обесят за убийство, което не е извършил — а ако искаше да бъде честна пред себе си, трябваше да признае, че дори да беше убиец, това пак нямаше да я спре, — тя веднага осъзна, че трябва да предприеме нещо за неговото освобождаване. Наистина Кен можеше да разчита на симпатиите на жителите на Чандлър, след като толкова енергично беше помагал на пострадалите работници и техните семейства; но най-вероятно беше процесът да се състои в Денвър, а фирмата „Фентън — въглища и стомана“ притежаваше там мощ, която внушаваше страх.

Хюстън не вярваше, че в Денвър Кен може да разчита на честен процес, още повече че не разполагаше със свидетели, които да снемат вината от него. Ако Марк Фентън и неговите приятели дадяха показания, че са го видели да стои на стълбата с мъртвия Джейкъб Фентън в краката му, той веднага щеше да бъде признат за виновен.

След като в продължение на няколко минути изследва съвестта си, тя разбра какво трябваше да стори и без колебание се зае с осъществяването на плана си.

Трябваше да го освободи от затвора, дори ако се налагаше след това двамата да прекарат остатъка от живота си в нелегалност. Щеше да го отведе в Мексико и беше сигурна, че ще успее да убеди Блеър от време на време да й изпраща толкова пари, колкото са необходими, за да живеят сравнително прилично. Ако Кен не се показва твърде често и не привлича вниманието върху себе си, тя вярваше, че ще може да го опази от вмешателството на американското правосъдие. За нещастие Кен беше твърде известна фигура в много области на страната и по тази причина не можеха да се укрият в Съединените щати.

Хюстън съжаляваше единствено, че не може да се сбогува със семейството и с приятелите си. Вероятно нямаше дори да може да им пише, тъй като писмата й непременно щяха да насочат полицейските агенти по следите на Кен и да доведат до неговото задържане.

Въпреки всичко беше сигурна, че постъпва правилно. Освен това беше убедена, че ще намери своето щастие редом с Кен, дори ако трябваше да живее с него при мизерни условия.

Даде указания на Закариа да изведе конете от скривалището им, да затегне коланите на седлата и да ги доведе по-близо до затвора.