Джуд Деверо - Сърце от лед

— Хюстън, опитай се да ме разбереш. Исках само да знам, дали обичаш мен или парите ми. Видях една възможност да проверя това и не ми се щеше да я изпусна. Не можеш просто ей така да упрекваш мъжа си.

— И още как мога да го упреквам! Бих искала поне веднъж да ме чуеш, когато ти говоря. Хиляди пъти съм ти казала, че обичам теб, теб — не твоите пари. Но ти никога не си се вслушвал в думите ми.

— Да — отговори той, свивайки рамене, — но ти ми беше казала, че няма да живееш е мъж, когото не уважаваш, а все пак се върна при мен. И не бяха необходими кой знае колко изкусни увещания, за да се постигне това. Мисля, че ти просто не можеш да излезеш от кожата си, Хюстън — допълни той с крива усмивка.

— От всички надути и арогантни мъже, които съм познавала през живота си, ти положително си най-лошият. Дълбоко съжалявам, че те измъкнах от затвора. По-добре да те бяха обесили. — С тези думи тя се метна на коня си.

— Хюстън, мила, не говориш сериозно, нали! — извика Кен, възседна своя кон и препусна редом е нея. — Това беше само шега. Нямах никакви лоши намерения.

Те продължиха да яздят през целия ден и през всичкото това време Кен привеждаше все нови и нови аргументи или измисляше допълнителни причини, поради които тя трябвало да му бъде благодарна за стореното. Заяви, че сега Хюстън можела да бъде по-сигурна в своите чувства, отколкото преди. Опита се подробно да й опише комичната страна на цялата история. Тъй като тя отказваше да я види, той започна остро да я критикува, задето е замесила две непълнолетни деца в тази работа и с това ги е поставила в много опасно положение. Накратко, опита всички начини да предизвика реакция.

Обаче Хюстън седеше като вдървена на коня си. Мислите й се носеха към жителите на Чандлър. След ужасната катастрофа в мината те щяха да приемат с благодарност всичко, което би могло да ги отклони от потиснатото им настроение. Без съмнение щяха да изстискат и последната капка смях от тази история. Шерифът щеше да я разкраси до такава степен, че от истината нямаше да остане и помен. А „Чандлър Кроникъл“ щеше да публикува серия от статии, като се започне със сватбената нощ и се завърши с един мъж, който би трябвало… който би било най-добре да бъде обесен.

Всеки път, когато Хюстън поглеждаше Кен, кръвта й започваше да кипи и тя отказваше да се вслуша в думите му дори за секунда. Обстоятелството, че му беше подарила любовта си, а той публично се беше усъмнил в това, и то по един скандален и безсрамен начин, я беше наранило до дън душа.

Усети как стоят нещата в Чандлър още когато стигнаха до станцията, където отново смениха конете си. Старият човек ги попита дали те са онази брачна двойка от Чандлър, за която вече бил чул някои неща. Но почти не можа да им разкаже какво е научил, защото на всяко второ изречение се заливаше в смях. А когато си тръгнаха, се опита да набута в ръцете на Хюстън банкнотата от двадесет долара, която му беше дала предния ден.

— Тази история ми донесе сто долара — заяви той, докато тупаше силно по гърба ухиления Кен. — Следователно ви дължа още осемдесет.

Хюстън вирна брадичка и отиде при коня си. Упорито се опитваше да се държи така, като че двамата мъже изобщо не съществуваха.

Когато отново тръгнаха на път, Кен започна да й говори с подновено усърдие, но повечето от думите му оставаха неразбрани, защото непрекъснато трябваше да дърпа поводите на коня си и да се държи за корема от смях.

— Когато те видях да стоиш пред прозореца и ми каза, че ще хвърлиш затвора във въздуха, за да отървеш врата ми от бесилката, отначало изгубих ума и дума и не можах да ти отговоря нищо. А когато Ян започна да ругае, че тънките ти остри токчета му утежняват живота, аз… — Кен спря коня си, за да се успокои. — Хюстън, хващам се на бас, че всички жени на запад от Мисисипи ще ти завиждат за храбростта и куража, които показа, като в последната минута успя да освободиш мъжа си от зиналото гърло на смъртта.

Той отново спря и издуха носа си, а когато Хюстън се върна при него, скри лице в носната си кърпа.

— Само като си помисля как ме погледна, когато чакаше под килията с двата коня, а аз не исках да се метна на седлото! Какви бяха тези жени, дето носели рога на главите си? Викинги, нали? Изглеждаше като викингска дама, дошла да спаси своя мъж от сигурна смърт. А Закариа имаше такова изражение на лицето си, като че ли… Ох, ако главата не ме болеше толкова много, направо щях да…

Той спря да говори, защото Хюстън пришпори коня си с острите си токчета и препусна в буен галон.