Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън все пак успя накрая да обясни на майка си, че Кен е бил този, който не я е искал, а не обратното. Всъщност това не отговаряше напълно на истината; но защо да не излъжеш малко майка си, ако е невъзможно да я успокоиш по друг начин?

Хюстън се завърна при своята пишеща машина и се опита да не мисли за това, което е било преди.

Оупъл Чандлър Гейтс се движеше бавно по Хашет стрийт към Вила Тагърт. Всъщност смяташе само да слезе в града на покупки, а мистър Гейтс никога не би се учудил защо е облякла новия си костюм с гарнитура от кожи и е сложила шапка от сребърни лисици, за да пазарува. Мъжете много рядко разбираха значението на дрехите. Днес тя трябваше да направи възможно най-добро впечатление, тъй като отиваше при Кен, за да го помоли да си прибере Хюстън обратно — при положение че той я беше изхвърлил от къщата, както й беше подсказала Хюстън.

Хюстън винаги си е била неотстъпчива, разсъждаваше Оупъл. В това отношение приличаше изцяло на баща си. Бил можеше да бъде много близък приятел с някого, но когато този човек разочароваше неговото доверие, той никога, за нищо на света не му прощаваше. Хюстън не беше по-различна — след оскърблението, което й беше нанесъл Леандър, той й беше станал толкова чужд, като че живееше на друга планета.

Но сега трябваше да се предприемат някакви мерки. Оупъл беше убедена, че Кен е направил нещо лошо, нещо несръчно, примитивно и глупаво. Но в същото време това спадаше към най-затрогващите качества на Кен: той беше толкова недодялан, колкото Хюстън беше съвършена. Те си подхождаха чудесно и Оупъл имаше твърдото намерение отново да ги събере заедно.

Почука на вратата, но вътре нищо не се раздвижи, така че тя се самопокани и влезе във вестибюла. Стъпките й отекваха така глухо от стените наоколо, като че ли беше влязла в необитаема къща.

Оупъл потърка е пръст ръба на една маса, която стоеше в салона. Чудна работа, колко много прах може да се събере само за две кратки седмици.

Тя извика Кен по име, но не получи никакъв отговор. Досега беше идвала само един път в тази къща и не можеше много добре да се ориентира. Доста време й беше необходимо, за да се оправи в партера, след което започна да търси на горния етаж. Когато погледна от прозореца в спалнята на Кен, тя го видя долу да върви напряко през моравата.

Оупъл буквално изтича по стълбите, а сетне през тревата, която имаше неотложна нужда от косене. Тръгна по една извита пътека и го намери в падината под хълма, застанал до едно дърво. Пушеше една от своите чудесни пури и се беше втренчил в пространството.

Когато Оупъл се приближи до него, той се обърна и я погледна.

— Какво те води тази сутрин при мен? — запита предпазливо той.

Оупъл пое дълбоко въздух.

— Чух, че си се разгневил на дъщеря ми и си я изхвърлил от къщи.

— Нищо такова не съм направил, по дяволите! Тя ме напусна! Каза, че не можела повече да ме уважава или нещо подобно.

Оупъл седна на една каменна пейка под дървото.

— Точно от това се страхувах. Хюстън е същата като баща си. Ще бъдеш ли така добър да ми разкажеш какво се случи? От нея не мога да изкопча нито дума. Това също ми напомня за баща й.

Кен мълчеше и отново се загледа към храстите отсреща.

— Знам, че това не е моя работа, но ако има нещо общо със спалнята… В това отношение Хюстън е малко страхлива. Но с повече търпение…

— Страхлива? Хюстън? Нима говорим за жената, за която съм се оженил? Тя не се страхува от нищо в леглото!

С пламнало от смущение лице Оупъл си играеше с ръкавиците.

— Е, тогава трябва да е било нещо друго. — Тя изчака. — Ако се притесняваш, че няма да го запазя в тайна, ти обещавам…

— В този град и без това нищо не остава скрито-покрито. Слушай. Може би ти ще разбереш какво толкова я е разгневило. Аз не го разбирам. Знаеш ли, че едно време работех като коняр при Фентън? Трябваше да живея в обора, нямах право да пристъпвам прага на неговия дом и постоянно се опитвах да си представя как се чувства човек като собственик на такава голяма къща. А по-късно, когато поисках да се оженя за дъщерята на Фентън, той ми каза, че не съм достатъчно добър за нея. Затова напуснах Чандлър и започнах да печеля пари: но някъде дълбоко, в дъното на мозъка ми заседна мечтата някой ден да го поканя на вечеря в моята къща, която да бъде по-голяма от неговата, а начело на масата да седи моята съпруга — една истинска дама.

На Оупъл й бяха нужни няколко секунди, за да разбере, че това е краят на неговата история, а остатъка трябваше да си съчини сама.