Джуд Деверо - Сърце от лед

— Но пазачите не знаят нищо, нали! — извика Тиа. — Досега Фентън е запазил всичко в тайна. Има ли намерение да уведоми и други хора? По какъв начин е успял изобщо да научи за нас?

— За съжаление не мога да отговоря на въпросите ти, Тиа. На мен ми е известно само, че Фентън е осведомен за дейността ни в миньорските лагери. Заплашил е да ме даде под съд.

— Теб? — извика смаяно Блеър. — Защо точно теб? Защо не всички, които ходят с каруците в мините?

Хюстън сведе очи.

— Това е във връзка с личните отношения между моя мъж и мистър Фентън. Но не ми се вярва да ме арестуват.

— Въпреки това не бива да рискуваме — каза Блеър. — Трябва да преустановим пътуванията до лагерите.

— Един момент! — извика мис Емили. — Фентън сигурно отдавна е узнал за нашите действия. Не вярвам да е научил това едва вчера и веднага да се е втурнал в къщата ти да те заплашва. Права ли съм, Хюстън?

Хюстън замислено кимна.

— Всъщност това не ме засяга, но смятам, че не греша, като предполагам, че заявлението на Фентън е било само една от многото спорни точки в дома на Тагърт снощи.

Хюстън повторно кимна.

— От това си вадя заключението, че Фентън съвсем не смята нашата дейност за толкова вредна, колкото ти, изглежда, се страхуваш, Хюстън. Може би дори се е погрижил да посещаваме лагерите, без да ни закачат. Ако не се лъжа — а аз познавам добре Джейкъб, — той сигурно тайно се е забавлявал с тези глупави жени, които се преобличат като старици и смятат, че могат да го заблудят. Настоявам да продължим посещенията си в лагерите. Дори ще се чувствам по-добре, когато знам, че правим това с мълчаливото съгласие на собственика на мините.

— Но на мен това не ми харесва! — извика Мередит.

— А как ще продължаваш да държиш в тайна нещо, което вече е известно? — намеси се Сара. — Аз не бих взела толкова насериозно заплахите на Фентън, Хюстън. Той и без това не обръща внимание на повечето от нещата, които стават в неговите мини. Спомняте ли си профсъюзния деец, който беше намерен убит миналата година? Официалната версия гласеше: „Смърт, причинена от едно или няколко неизвестни лица“. Фентън много добре знаеше кой е убил този човек, но не искаше да си цапа ръцете. Вярваш ли, че сега ще изправи пред съда дъщерите на най-влиятелните граждани? Вярно е, че баща ми най-напред ще ми смъкне кожата от бой, но после ще грабне ловджийската си пушка и ще чака Фентън да излезе от дома си.

— Ако Фентън се забавлява с нас и ако ние наистина сме под закрилата на собственика на мините, тогава защо е целият този маскарад? — намеси се Нина. — Защо просто не се облечем красиво, да се качим в каретите си и да разпределим между хората онова, което носим със себе си?

— А кой работник от мините ще позволи на жена си да приема милостиня от дъщерите на богаташите в града? — запита мис Емили. — Смятам, че трябва да продължим както досега. Хюстън, бих искала много точно да размислиш над моя въпрос и добросъвестно да ми отговориш: вярваш ли, че Фентън ще даде под съд теб или други жени от сестринството?

И да рискува да го изобличат като незаконно присвоил чуждо наследство и измамил едно тридневно бебе? — размисли Хюстън.

— Не — отговори твърдо тя. — Не вярвам, че ще посмее да ме арестува. Аз се присъединявам към мнението на Емили да продължаваме както досега. Малкото хора, които знаят нашата тайна, нямат голям интерес да я разгласяват. Ако няма какво повече да разискваме, ще закрия събранието.

— Един момент! — извика Блеър. — Нина и аз имаме да докладваме още нещо.

Блеър и Нина развиха една своя идея, над която умуваха от седмици насам: да издават женско списание, което на таен език да осведомява миньорите за профсъюзната дейност из цяла Америка. Представиха една пробна статия и казаха, че смятат да разпространяват списанието безплатно между жените на миньорите.

Членовете на сестринството се поколебаха известно време, преди да се съгласят с предложението. Още не бяха се съвзели от уплахата си, че Джейкъб Фентън е осведомен за това, което вършеха е риск на живота си.

— Какво сега: за проекта ли сме или против него? — попита мис Емили и жените започнаха да дискутират.

Часове по-късно те напуснаха чайната на мис Емили на малки мълчаливи групички. Всяка от тях бе потисната от възможността самата тя или някоя от нейните съратнички скоро да бъде арестувана.

— Хюстън — заговори Блеър, след като всички излязоха, — искаш ли да поговорим?

Хюстън кимна, но не посмя да разкаже на сестра си за събитията през последната нощ. Блеър отново щеше да се самообвинява, а Хюстън беше вече достатъчно разстроена.