Джуд Деверо - Сърце от лед

— Той може във всеки един момент да ги разкрие и да ги притисне до стената — заключи Раф. — Какво смяташ да предприемеш сега? Ще позволиш ли на жена си отново да посещава преоблечена лагерите на миньорите? Ще рискуваш ли пазачите един ден да открият истината и да излеят гнева си върху нея, защото са били мамени години наред? Това са хора, които няма дълго да се церемонят. Първо иде стрелят и едва след това ще попитат кой стои зад нея и кой може да я защити.

— Аз и бях забранил да идва днес в мината, но ти лично се убеди колко ме слуша. Едва дочака да изляза от къщи и веднага купи товар зеленчуци, за да ги докара тук.

— Със свои пари ли купува зеленчуците?

Кен посегна към един стол и тежко се отпусна на него.

— В момента тя не е много щастлива с мен, но това положение няма да трае дълго. На път съм да го променя.

— Ако ти се иска да поговориш с някого — аз съм добър слушател — отговори Раф и се настани до масата срещу своя племенник.

Никога през живота си Кен не беше говорил за личните си проблеми с други хора. Едва с Оупъл беше нарушил този свой навик и беше споделил някои от грижите и тревогите си. А сега почувства желание да се довери и на чичо си. Кой знае, може би един мъж по-лесно би могъл да му помогне.

Най-напред Кен разказа на чичо си как е израсъл в конюшнята на Фентън, как си е мечтал едни ден да построи къща, по-голяма от неговата. Раф кимна с разбиране, сякаш това желание беше най-нормалното нещо на този свят.

— Хюстън обаче страшно ми се разсърди, когато й разкрих причината, поради която се ожених за нея, и веднага напусна къщата. Наистина, успях да я убедя да се завърне отново при мен, но имам чувството, че не е особено щастлива от това.

— Ти току-що каза, че си се оженил за нея само за да седи на твоята маса през време на тази прословута вечеря. Но как си представяш бъдещето с нея?

Кен съсредоточено разглеждаше ноктите си.

— Аз изобщо не исках да имам жена. Освен това си мислех, че е влюбена в онзи Уестфийлд, който развали годежа. Бях убеден, че ще се зарадва, ако след вечерята е Фентън няма защо повече да ме вижда. Смятах да й подаря един куфар с бижута и да се върна отново в Ню Йорк. Но тя дори не ги погледна.

— Тогава защо просто не я изоставиш и не се върнеш отново в Ню Йорк?

Кен имаше нужда от известно време, за да отговори.

— И аз не знам. По някаква причина тук ми харесва. Обичам планините, освен това лятото тук не е така горещо, както в Ню Йорк. И най-после…

— И най-после — ти обичаш Хюстън — завърши с усмивка Раф.

— Тя е едно сладко малко същество и аз бих предпочел жена като нея пред целия Ню Йорк.

— Защо тогава не си се оженил?

— Жените, които харесвах, не ме искаха за съпруг.

— Смятам, че при мен нещата стоят точно така, както и при теб. Когато ми беше все едно, дали Хюстън ще се омъжи за мен или не, и бях уверен, че някоя друга би подхождала също толкова добре за моите цели, тя непрекъснато ме уверяваше, че ме обича. А сега, когато имам чувството, че без нея не бих могъл да живея като хората, тя гледа на мен като на купчина конски тор.

Мъжете помълчаха известно време с общото чувство за извършена спрямо тях тежка несправедливост.

— Искаш ли чаша уиски? — попита след малко Раф.

— Точно от това имам нужда — отговори Кен.

Когато Раф стана да донесе уискито, Кен за пръв път се огледа съзнателно наоколо. Жилището на Раф не беше по-голямо от неговата стая за преобличане заедно с банята до нея. Освен това беше толкова мръсно, че с обикновените средства за почистване трудно би могло да се постигне нещо. Малкият прозорец едва-едва пропускаше светлина в стаята и всичко наоколо лъхаше на крайна бедност.

Върху перваза на огнището бяха оставени кутия чай, две кутии зеленчукови консерви и нещо, завито е кърпа, което изглеждаше като половин самун хляб. Кен беше сигурен, че това са всички запаси от хранителни продукти, с които разполагаше чичо му.

Внезапно Кен си припомни двете стаи зад конюшнята, в които беше отрасъл. Завивките, както и личното му бельо винаги се перяха и гладеха от момичетата, прислужнички във Вила Фентън, а когато стана достатъчно голям, успя да омагьоса тези момичета и те започнаха да почистват и жилището му. Колкото до храната — винаги я беше получавал в предостатъчно количество.

Какво беше казала Хюстън преди малко за нещата, които внасяше в лагера на миньорите? Лекарства, сапун, чай — с други думи, онова, което може да се скрие в една зелка. Кен, никога през живота си не беше имал грижи за прехраната си. Нито като работник в конюшнята, нито през първите тежки годили, след като го изгониха, не беше живял при такива мизерни условия, при каквито живееше чичо му.