Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Но как е бил сгоден за Хюстън и е имал друга жена? Вече няколко години са сгодени. Нима едновременно с това е бил влюбен в друга?

— Лий… ами той си мислеше, че онази жена отдавна е умряла. — Рийд видя на масата пред себе си вестник, който на първа страница съобщаваше за разбойническа банда, която от известно време насам върлувала в областта край Денвър, но сега се преместила на юг. Бандата била ръководена от жена с френски произход. — Лий се запознал с нея в Париж и тя беше голямата любов на живота му. Но си мислеше, че са я убили. Явно се лъгал, защото тя дойде в Чандлър да го търси.

— Кога?

— Кога какво?

— Кога пристигна тази жена в Чандлър?

— О, преди няколко месеца! — отговори бързо Рийд. — Но смятам, че ще е по-добре, ако Лий лично ти разкаже остатъка от историята.

— Но щом тя е тук толкова отдавна, защо Лий не е развалил годежа със сестра ми?

Рийд отчаяно погледна към тавана, но скоро заглавието на вестника отново се наби в очите му.

— Ами тя, тази жена, беше замесена в някакви истории, които Лий изобщо не одобрява. Затова сметна, че трябва да предприеме нещо, за да я забрави.

— Значи Хюстън, а по-късно и аз сме служили за отклоняване на вниманието. — Блеър пое дълбоко въздух. — Той е обичал тази жена, смятал я е за мъртва, върнал се е в Чандлър и е помолил Хюстън да стане негова жена. После се появих аз и той реши, че няма особена разлика между две близначки, но чувството за чест го принуди да се ожени именно за мен. Това обяснява защо се е оженил за жена, която не обича. Така ли е?

Рийд прокара пръст по вътрешната страна на яката си, защото внезапно почувства, че се задушава.

— Смятам, че обяснението ти е задоволително — отговори високо той и прибави наум: „Как ли ще го обясня аз на сина си?“

Блеър се почувства напълно смазана, когато излезе от къщата и тръгна към своя нов дом. Рийд искаше да повика ратая си да я откара в къщи, но тя само махна с ръка. Днес беше нейната сватбена нощ и тя трябваше да е най-щастливата в живота й. Не можеше да понесе присъствието на друг мъж, освен на съпруга си. Щастието толкова бързо се превърна в истински кошмар.

Как ли й се е присмивал Леандър, когато му каза, че се надява бракът им да бъде успешен! Било му е все едно за коя ще се ожени, Хюстън беше красива и щеше да бъде отлична съпруга, затова пръв се беше сгодил за нея. Но тя се държеше хладно с него и когато Блеър скочи в леглото му още първата вечер, в която излязоха заедно, той сметна, че е по-добре да вземе нея. Какво значение имаше това, щом сърцето му беше отдадено на друга?

— Това ли е тя? — изсъска мъжки глас зад гърба й.

Вече се зазоряваше и Блеър ясно различи един слаб мъж на кон, който сочеше с пръст към нея. За момент почувства гордост, че вече я познават като лекарка. Спря се и вдигна лице към ездача, зад когото се виждаха още трима мъже на коне.

— Ранен ли е някой? — попита тя. — Лекарската ми чанта не е при мен, но ако един от вас ми даде коня си, ще отидем бързо до в къщи да я вземем.

Каубоят слисано я изгледа.

— Ако предпочитате да се консултирате с мъжа ми, със съжаление ще ви съобщя, че не зная къде е — продължи с горчивина Блеър. — Мисля, че трябва да се задоволите с мен.

— За какво говори тая, Кал? — попита един от тримата, които чакаха отзад.

Кал бързо вдигна ръка.

— Не, мъжът ви не ни трябва. Ще седнете ли при мен?

Блеър пое протегнатата ръка и леко се метна на коня.

— Къщата ни е… — започна тя и посочи с пръст, но каубоят не я остави да довърши.

— Знам къде е къщата ви, всевластна мис Чандлър. О, вие междувременно станахте мис Тагърт!

— Какво говорите? — попита стреснато Блеър. — Аз не съм…

Но каубоят моментално затисна с ръка устата й и думите заседнаха в гърлото й.

Леандър сложи ръка на кръста си и се опита да избегне силните удари в облегалката на файтона. Откровено си признаваше, че го е налегнало самосъжаление. Как му се искаше да прекара нощта в обятията на младата си съпруга, в мекото легло, да я люби, да се смее с нея, да я опознае напълно. Вместо това файтонът подскачаше по каменистия път. А преди това Лий беше слязъл надолу по един планински склон и после отново се беше покатерил на върха, нарамил на гърба си изпадналия в безсъзнание профсъюзен деец.

Когато снощи пристигна в мината, портите бяха заключени и не се виждаше нито един пазач. В лагера се чуваха крясъците им, както и викове на жени, които се оплакваха от нещо. Леандър скри коня и файтона в една падина, изкачи се по склона, слезе от другата му страна и се промъкна в лагера „през задната врата“. Обиколи миньорските бараки, държейки се в сянката, и най-после се озова в дома на един работник, който беше поел риска да скрие човека от профсъюзите. Жената на миньора го пусна да влезе и закърши ръце, защото пазачите претърсваха всички къщи, а агитаторът беше скрит в задния двор сред избуялите бурени. От раните му течеше кръв и той стенеше от болки. Никой не се осмеляваше да отиде при него. Откриеха ли го, всеки, заварен наоколо, щеше да бъде застрелян на място. Ако пазачите претърсеха лагера, без да намерят нищо, работниците щяха да се отърват леко. Но ако намереха дори една следа от незаконно промъкнал се в лагера синдикалист, тогава… Жената закри лице с ръцете си. Ако откриеха онзи мъж в задния двор на къщата й, щяха да изгонят от лагера цялото семейство — без заплата и без изгледи за каквато и да е нова работа.